Генадий Невелски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
}}
'''Генадий Иванович Невелски''' ([[руски език|руски]] ''Геннадий Иванович Невельской'') ([[5 декември|23 ноември (5 декември)]] [[1813]] - [[29 април|17(29) април]] [[1876]]) руски мореплавател, изследовател на Далечния Изток,
== Ранни години 1813-1847 ==
Роден в село Дракино, сега в [[Костромска област]] в семейство на морски офицер. През 1829 г. постъпва, а през 1832 г. завършва Морския кадетски корпус в [[Петербург]] и
== Експедиционна дейност 1848-1854 ==
=== Установяване островното положение на Сахалин ===
На 28 август 1848 г. "Байкал" отплава от [[Кронщад]] и на 12 май 1849 г. стига до [[Камчатка]], където занася на заселниците оборудване, продоволствия и дрехи. На 30 май Невелски самоволно излиза в открито море, пресича [[Охотско море]] и навлиза в [[Сахалински залив|Сахалинския залив]]. След като достига до южната част на залива той изпраща с лодка на югозапад лейтенант Пьотър Василиевич Казакевич с няколко моряци, които се добират до устието на [[Амур]].
Сам Невелски с три лодки през юли 1849 г. обхожда устието на реката, като през цялото време извършва измервания на дълбочината, след което се спуска на юг до най-северната точка достигната през 1787 г. от [[Жан-Франсоа Лаперуз]] и окончателно доказва, че [[Сахалин]] е остров, като е отделен от континента с проток широк 7,5 км. По късно този проток, представляващ най-тясната част на [[Татарски проток|Татарския проток]] е наречен в неговата чест – Невелски. Освен това Невелски доказва, че устието на [[Амур]] е достъпно за влизане на морски съдове.
След като отправя "Байкал" на зимуване в [[Петропавловск Камчатски]], през зимата на 1849-1850 се отправя към [[Петербург]], където е приет от император [[Николай I]], който го назначава за ръководител на нова експедиция в Далечния Изток и го произвежда в капитан 2-ри ранг.
Министерския съвет, възмутен от самоуправството на Невелски, постановява да бъде разжалван в матрос и да освободи поста, който заема. Тогавашния генерал-губернатор на Източен Сибир Муравьов-Амурски успява да издейства аудиенция при императора и представя нещата в истинска светлина. На подписания от министрите документ за разжалването на Невелски Николай І написва "''Поступок Невельского молодецкий, благородный и патриотический, и, где раз поднят русский флаг, он уже опускаться не должен''" - и награждава Невелски със следващ чин - капитан 1-ри ранг.▼
=== Амурска експедиция 1850-1854 ===
През 1854 организира експедиция по изследването на [[Амур]], която се възглавява от генерал-губернатора Муравьов-Амурски за защита на Далечния Изток от англо-френска агресия по време на [[Кримската война]].▼
Основната задача на новата експедиция е построяването на селище в района, което да стане център за търговия с местното население и мащабно изследване на долния басейн на [[Амур]] и остров [[Сахалин]].
През пролетта на 1850 г. Невелски се отправя обратно към [[Амур]], където у северния вход на Амурския лиман пре юни 1850 основава зимовището Петровское, което става основна база на експедицията през цялото ѝ времетраене. След като установява че пристанището на новооснованото зимовище не е пригодно за зимуване на кораби, с лодки се изкачва още 100 км нагоре по реката и на 1 август 1850 г. на левия бряг на Амур основава Николаевския пост (сега град [[Николаевск на Амур]]). Там той издига руския флаг и обявява целия Приамурски край и остров [[Сахалин]] за руски владения. До 1853 г., въпреки забраната на императора, основава няколко селища на езерото [[Кизи]], в залива [[Дьо Кастри]], в залива Советская Гаван и на остров [[Сахалин]], като по този начин утвърждава руското присъствие в района. Неговите подчинени лейтенант [[Николай Бошняк]] и щурманите [[Дмитрий Орлов]], [[Григорий Данилович Разградски]] и [[Николай Рудановски]] до 1854 г. откриват, изследват, описват и картират големи участъци от долния басейн на [[Амур]], остров [[Сахалин]] и бреговете на [[Татарски проток|Татарския проток]].
Същата година е произведен в контрадмирал, през 1864 - във вицеадмирал, а през 1874 - в адмирал. През 1856 е отзован от Далечния изток и назначен за член на научния отдел на Морския технически комитет.▼
▲Министерския съвет, възмутен от самоуправството на Невелски, постановява да бъде разжалван в матрос и да освободи поста, който заема. Тогавашния генерал-губернатор на Източен Сибир Муравьов-Амурски успява да издейства аудиенция при императора и представя нещата в истинска светлина. На подписания от министрите документ за разжалването на Невелски Николай І написва "''Поступок Невельского молодецкий, благородный и патриотический, и, где раз поднят русский флаг, он уже опускаться не должен''" - и награждава Невелски със следващ чин
Умира на 17 (29) април 1876 в [[Санкт Петербург]] и е погребан в Новодевическото гробище.▼
== Следващи години 1854-1876 ==
▲През 1854 г. организира експедиция по изследването на [[Амур]], която се възглавява от генерал-губернатора Муравьов-Амурски за защита на Далечния Изток от англо-френска агресия по време на [[Кримската война]].
▲Същата година е произведен в контрадмирал, през 1864 - във вицеадмирал, а през 1874 - в пълен адмирал. През 1856 г. е отзован от Далечния изток и назначен за член на научния отдел на Морския технически комитет.
▲Умира на 17 (29) април 1876 г. в [[Санкт Петербург]] и е погребан в Новодевическото гробище.
== Памет ==
Неговото име носят два града в [[Русия]], връх на остров [[Сахалин]], банка, залив и нос в [[Охотско море]], залив на [[Японско море]], подводен връх в [[Тихия океан]], проток между Японско и Охотско море, Висшето инжинерно морско училище и улица във [[Владивосток]], паметници във [[Владивосток]], Николаевск-на-Амур и [[Хабаровск]]. На него е посветен филма “Залив на щастието" (Залив счастья) (Свердловска киностудия, 1988).
Line 38 ⟶ 48:
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 325-328. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г., стр. 334-335.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
: Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 91, 116-117. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4 == Външни препратки ==
* {{ru икона}} [http://dic.academic.ru/dic.nsf/biograf2/9203 Биография на Генади Невелски], Биографический словарь
| |||