Румънска пропаганда сред куцовласите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 3:
'''Румънска пропаганда сред куцовласите''' ({{lang-el|Η ρουμανική προπαγάνδα}}) е термин, с който се обозначават усилията на [[Румъния|румънската държава]] за култивиране на [[румънци|румънско]] съзнание сред куцовласите ([[арумъни]] и [[мъгленорумъни]]) на [[Балкани]]те - предимно в [[Македония (област)|Македония]] и [[Епир]]. Румънската пропаганда е най-активна от края на 19 век до [[Балканска война|Балканската война]], когато земите населени с арумъни са разделени между Гърция, Сърбия и Албания. В Букурещ се изработва теорията, че румънската държава е наследница и закрилник на населението, което е латинизирано. Турското правителство, с цел да изостри отношенията между Румъния и другите християнски балкански страни, се отнася със симпатии към румънските искания, като признава правото на Букурещ да закриля куцовлашкото население в културен и религиозен аспект.
През юли 1900 година дейци на [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]] и [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] убиват румънския журналист [[Стефан Михайляну]] и един българин – турски шпионин в Букурещ. Това предизвиква дипломатически скандал, който за кратко изправя България и Румъния на ръба на войната. На шумен процес в Букурещ през ноември 1900 година всички заловени получават солидни присъди. Българското правителство е принудено да арестува някои дейци на ВМОК като [[Борис Сарафов]], [[Владислав Ковачев]] и други. По-късно на делото Сарафов и другарите му са оправдани. Румънските власти се възползват от антибългарската истерия в страната, за да ограничат още повече дейността на българските културни институции<ref>Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 27 - 29</ref> и да настроят румънците против българската революционна организация в Македония. Въпреки това, румънската общественост в голяма степен подкрепя революционно движение, което работи съвместно с влашкия елемент по време на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]] и в периода 1904-1908 година, когато взаимно се защитават от [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката]] въоръжена пропаганда в Македония<ref>Македонски преглед, XXVI, 2003, бр.2, стр.41-59</ref>. Задълбочаването на влашко-гръцкия конфликт в Македония и води до скъсване на дипломатическите отношения между Румъния и Гърция. След организираното от гръцките андарти клане в [[Авдела]] през 1905 година започват масови антигръцки демонстрации в Румъния, което довежда до прогонването на гърците от страната<ref>[http://www.scribd.com/doc/78042200/The-Fight-for-Balkan-Latinity-The-Aromanians-until-World-War-I-Giuseppe-Motta Motta, Giuseppe. The Fight for Balkan Latinity. The Aromanians until World War I]</ref>.
В периода след Балканските и Първата световна война (1912-1918) голяма част от влашкото население емигрира в Румъния. Румънска пропаганда се появява в Епир и Македония отново по време на Втората световна война, когато областите населени от арумъни са окупирани от Италия и в Епир за кратко дори се създава автономно [[Пиндско княжество|Пиндско арумънско княжество]].
| |||