Свръхпроводимост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Свръхпроводимостта''' е явление, наблюдавано при определени [[материал]]и ниски [[температура|температури]]. То се характеризира с '''пълно''' отсъствие на [[електрическо съпротивление]] и '''заглушаването''' '''на''' '''вътрешното''' [[магнитно поле]] ([[ефект на Майснер]]).
Явлението е открито през [[1911]] г. от холандския физик [[Хейке Камерлинг Онес]], който изследва [[съпротивлението]] на чист [[живак]] при ниски температури. Получените резултати са напълно неочаквани: под определена температура Т<sub>к</sub>, наречена [[критична]], съпротивлението на живака изключително бързо става равно на нула.
{{Обработка|форматиране}}
При свръхпроводниците, доближаването до критичната им температура намалява съпротивлението им, докато се получи рязък спад до 0 [[омa]].
Свръхпроводниците намират различни приложения в '''инженерството'''. Те могат да се използват като електромагнити, проводници във вериги, като част от медицината и други.
Тъй като те нямат съпротивление провеждането на електричество през тях ще се извършва без използването на ток и загуба на енергия във формата на топлина. Теоритично използването на свръхпроводници при доставката на електричество по [[Националната Мрежа]] би '''намалило''' разхода на въглероден диоксид и други замърсителни вещества от добива на електричество, за същото търсене на електричество от пазара, тъй като ще се елиминира загубата на електричество като топлина в проводниците.
| |||