Атинска демокрация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Lovdjiev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Lovdjiev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 3:
Името ни е оставил [[Аристотел]] чрез произведението си наречено "Атинска демокрация", единственият негов труд за демокрациите в [[Античността]], запазен почти напълно. Произведенията му посветени на различните демокрации са над сто, но някои от тях са изгубени, други са запазени във фрагменти и не дават цялостна картина на демократичното устроство в съответния полис, където се е развивала съответната демокрация.
 
В своя апогей Атинската демокрация представлява система, в която всеки пълноправен атински гражданин е обществено-политически ангажиран, той е избиран в [[Булето|Буле]](Съвет на 400-те, когато го създава Солон, след реформата на филите и социалната стратификация на населението, и Съвет на 500-те при Клистен след неговите административни реформи)като представител на своята фила и е избиран за съотвената длъжност в него, посредством жребий или чрез гласуване, като всяка длъжност е мандатна-една година, или един ден, или за друг срок взависимост от длъжността; в Ареопага, но след като е заемал длъжността на архонт, всъщност в него се влиза по право и мандатността е доживотна. Пълноправният атински гражданин е избиран за колегиите на 9-те архонти и 9-те стратези, които имат сътветно функции на политически и военни водачи, и също са мандатни. Това са висши органи, за които са избирани граждани от двата най-богати социални слоя.
 
Основна политическа роля в Атина е имала Еклесията (Народното събрание), в която е имал право на достъп всеки атински гражданин без значение на произход и имуществен ценз, можел е да бъде избиран по списък от всяка фила, също така е имал право да внася предложения за промяна на съществуващ закон или за разглеждане на свой законопроект, гласува при предложение на за изгонване на някой гражданин от полиса, за когото се счита, че е заплаха за демокрацията (т. нар. остракизация, т. е. гласуване чрез остракон (глинен чиреп)и други подобни права. Също право на достъп и право да бъде избиран е имал всеки гражданин в Хелиеята (подобно на Апелационен съд) без ограничения на произход и имущество.