Източнодунавска армия: Разлика между версии

редакция без резюме
м (Добавяне на Категория:Армии using HotCat)
Редакция без резюме
 
 
Източнодунавската армия е създадена в началото на м. юли 1877 г. Тя е една от трите главни войскови съединения на османските сили на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]]. Формирана е на основата на части, разположени в т.н. [[Четириъгълник на крепостите]]. Включва 52 % от войнишкия състав и 60 % от артилерията на въоръжените османски сили на Балканския полуостров. Командир е Мехмед Али паша ( [[Карл Детроа]] ), заменен на 21 септември / 3 октомври 1877 г. от [[Сюлейман паша]].
 
Командир е Мехмед Али паша ([[Карл Детроа]]), заменен на 21 септември/3 октомври 1877 г. от [[Сюлейман паша]]. Боеспособният и състав, който в хода на военните действия постоянно нараства е организиран в два Армейски [[корпус|корпуса]]:
Боеспособният и състав е организиран в два Армейски [[корпус|корпуса]] : Разградски Армейски корпус, 42 000 войника и 13 [[батарея|батареи]], командир Еюб паша ; Ескиджумайски Армейски корпус, 31 000 войника, 15,5 батареи, командир принц Хасан паша. В хода на военните действия, личния състав постоянно нараства.
 
* Разградски Армейски корпус, 42 000 войника и 13 [[батарея|батареи]], командир Еюб паша
* Ескиджумайски Армейски корпус, 31 000 войника, 15,5 батареи, командир принц Хасан паша.
 
Срещу Източнодунавската армия са съсредоточени три руски отряда : [[Русчушки отряд|Русчушки]], [[Османпазарски отряд|Османпазарски]] и [[Чаиркьойски отряд]].
Основната и задача е да нанесе от изток, флангови удар срещу главните руски сили извършили [[Битка при Свищов|десант при Свищов]]. Поради бавно съсредоточаване и мудност претърпява оперативен провал.
 
Действията и протичат основно в периода на борбата за надмощие. В битките при [[Битка при с. Езерче|Езерче]], [[Битка при Кацелово и Горско Абланово|Кацелово и Горско Абланово]], [[Битка при Кашъкбаир и с. Карахасанкьой|Кашъкбаир и Карахасанкьой]], [[Битка при Чаиркьой|Чаиркьой]], [[Битка при Мечка-Тръстеник|Мечка и Тръстеник]] и др. , губи способността да води настъпателни бойни действия и стратегическото си значение.
 
В заключителния етап от войната, 27 000 войника от състава на армията са прехвърлени в долината на р. [[Тунджа]] и р. [[Марица]] за подкрепа на дейтвуващите в този район османски сили. Отстъпва с боеве [[Бяла]], [[Търговище]], [[Разград]] и [[Шумен]]. По силата на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]], частите на армията се изтеглят от [[Русе]], [[Силистра]] и [[Варна]].