Александър Керенски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 12:
}}
'''Александър Фьодорович Керенски''' (на [[руски]] ''Алекса́ндр Фёдорович Ке́ренский''), [[4]] [[май]] [[1881]]( 22 април по [[юлианския календар]]) - [[11]] [[юни]] [[1970]], заема различни министерски постове в първите две правителства на принц [[Георгий Львов]] след [[
== Първи политически стъпки ==
Александър Фьодорович Керенски е роден в град [[Симбирск]] (преименуван на Улияновиск през [[1924]]г.), където десет години по-рано е роден [[Ленин]], това е първата му индиректна среща с болшевишкия ръководител<sup>[[1]]</sup>.
Внук на ортодоксален свещеник, Керенски дължи на баща си грижливо образование. В действителност, решавайки да скъса със семейната традиция, той влиза в университета в Казан, който му позволява да стане преподавател, след това - инспектор и накрая - директор на две гимназии - девическа и мъжка, в Симбирск. От друга страна, нещото, което благоприятства за социалния му възход, е, че Феодор (1845 - 1912) успява да се ожени за дъщерята на генерал и племенница на професор по теология в университета в Казан. Бащата на Александър получава ново повишение, през 1890г. Той става инспектор в един, ново завладян от Русия, район - [[Туркестан]]. И така, бъдещият революционер прекарва по-голямата част от младостта си в [[Ташкент]].
През 1899г., Керенски влиза в [[Санктпетербургски държавен университет]], за да изучава класическа философия и история. Вероятно под влиянието на семейните си корени, той вижда академична кариера, но особените условия, там, а именно - нарастващото революционно разпалване на университетите срещу самовластието, решават друго. След няколко перипетии, свързани с политическата му ангажираност и с критиките му срещу заемащите властта<sup>[[2]]</sup>, и преминавайки към правната му история, през 1904г., Керенски завършва юридическото си образование. Този успех му позволява, в следствие, да се впише в адвокатското съсловие на столицата.
На следващата година, политическите събития го поставят на първо място в легалната съпротива срещу имперската власт. Като практикуващ адвокат, той носи отговорност за мнозина бойци, подчинени на полицейската репресия и именно - жертвите на „[[Кървавата неделя]]“, която ще го спре, а по-късно, през декември 1905г., и ще го заточи в [[Ташкент]], за да практикува нелегално литература. Освободен през април 1906г., през последвалите години, той, все повече и повече, поема задължението за защитата на политическите затворници, които са и бъдещите му противници от болшевишката фракция на социалдемократическата руска партия<sup>[[3]]</sup>. Съдебните му успехи благоприятстват, през 1912г., влизането му в IV<sup>тата</sup> Държавна Дума, като действащ депутат. В това време, той е, също така, и един от най-видните [[франко - масонски]] управляващи в Санкт Петребург.
Брилянтният, според някои, оратор, Керенски по-късно се присъединява към [[Революционната социалистическа партия]], преценявайки, чрез симпатия, стратегията си за подкрепа на селските жители, която, според него, е най-обещаващата за социалната реалност на страната, но в това време, работническото съсловие, в Империята, все още е в зародиш. Тази малцинствена позиция не възпира Керенски да влага всичките си усилия за радикализиране на Долната Камара, подготвяйки се, изцяло, за бъдещата си революционна роля. Той, също така, е утвърден боец и верен професионален заговорник, за когото засичането на шпионажи, заобикалянето на шпионажи и овладяването на тайни кореспонденции, малко по малко, са станали втората му природа.
В началото на войната, през 1914г., Керенски не говори много за себе си пред Държавната Дума. Като много руски политици, той, обаче, е убеден, че конфликтът ще доведе до разгром на царския режим. Той си създава един, изцяло противопоставящ се на самовластието, политически профил, напълно отказвайки да приеме думите с марксистка насоченост.
== Лидер на Първата Революция ==
[[Image:Alexander Kerensky LOC 24416.jpg|thumb|200px|right|Александър Керенски през 1917г.]]
=== Настъпление към властта (февруари - май) ===
Когато, през февруари 1917г., избухва (т. нар. от съветската историография - „буржоазна“) Революция, Керенски е един от главно командващите на опозицията. Този негов статут, постепенно, ще преодолее политическите ешалони за радикализацията на силите, оспорващи си властта. На 27 февруари, с падането на [[Николай II]], в страната се създава една двойна власт: Временният комитет на [[Държавната Дума]], съставен, от една страна, от десни и центристи депутати и Съветът на работническите депутати от [[Петроград]], които, в следствие, ще се присъединят към делегатите-войници. Настанен в [[двореца в Торид]], по онова време, Съветът е ръководен от меншевика [[Тшхейдзе]], назначен от Керенски, в качеството на вице-президент.
Една седмица по-късно, Временното правителство настанява Комисията на Държавната Дума. В това, ръководено от принц [[Георгий Львов]] правителство, Керенски достига до длъжността на министър на правосъдието, имайки в предвид познанията му в правото, свързани с миналото му като юрист. Новата власт провъзгласи цяла серия от реформи, които превърнаха Русия в модерна демокрация. а именно - освобождаването на политическите затворници, установяването на универсално избирателно право и отмяната на смъртната присъда.
Въпреки, че болшевишкото движение нараства със завръщането на изгнаниците - и на първо място - [[Ленин]] - през май, е формирано Второ Временно правителство, отново под ръководството на Львов. Този път, Керенски ще се издигне в очите на колегите си, поемайки отговорността за войната, длъжност, от която той ще подготви офанзивата [[Брусилов]], проведена в [[Галиция]] през юни.
=== Премиер на Русия (май - септември) ===
През юни, оставката на по-младите министри предизвика нова министерска криза<sup>[[4]]</sup>. В същия момент, в [[Петроград]], манифестациите срещу Временното правителство, поддържани от болшевиките, подтикнаха изпълнителната власт да потуши размириците. Ленин трябваше да се укрие във [[Финландия]].
Веднага последвалата оставка на принц Львов, разреши на Керенски да управлява преходния кабинет. В края на месец юли, със съгласието на Съюза, той оформя ново правителство, със социалистическо мнозинство. За пръв път премиер, Керенски ще остане в управлението на Русия за близо 100 дни. На 35 години, той е на всички фронтове, сцени и подиуми, представяйки премахването на членовете от бившия режим като тяхна защита, тъй като сганта застрашава живота им. В този момент, популярността на премиера е върховна.
Конференцията на консултативната държава (с близо 2500 участници, избрани от всички категории на населението), по онова време, забеляза появата на авторитарната личност на Генерал [[Корнилов]]. Една седмица по-късно, под претекст да придвиди евентуално болшевишко въстание, той изпрати войски в столицата, искащи оттеглянето на „неспособните“ министри. След няколко момента на нерешителност, Керенски уволни Корнилов, основавайки се на СССР, за да спре напредъка на привържениците му в Петроград. В този момент, именно Керенски пое командването на армията.
В края на месец септември, той оформя Трето коалиционно правителство. Основният му проблем си остава ръководенето на войната. Русия е изтощена от три годишния конфликт, докато населението се надява на мир. Обратно - Керенски и другите отговорни политици се чувстват задължени да зачитат ангажимента си към Съюзниците, тоест - да продължат войната, докато постигнат, все по-хипотетичната, победа. Те се страхуват най-много, че [[Германия]] няма да се съгласи с важните териториални отстъпления в замяна на примирие.
Този отказ от освобождаване от поето задължение и известна бройка тактически грешки са причината за падането му. Пропагандата на десните партии, на първо място сред които е [[болшевишката]], обещава на народа „хляб, мир и земи“. Прекалено дълбоко възприелите тази реч, войници от фронта, масово, напуснаха, за да спечелят отново селата си, което доведе до увечичаване на упадъка на армията.
=== Краят на буржоазната власт (септември - октомври) ===
В края на октомври, когато болшевиките се организират за окупирането на властта, е осъществено и скъсването, над което властват именно те, на Съюза с правителството и с Държавната Дума. Ленин е подтикнат да свали правителството на Керенски, преди то да може да бъде легитимирано от изборите, предвидени от Учредителното събрание.
Държавният преврат на 7 ноември (на 25 октомври - според юлианския календар) постигна успех, без голямо затруднение. Петроград е в ръцете на, създадените от болшевиките, съвети. Така, „Великата социалистическа Октомврийска революция“ ликвидира буржоазната власт за няколко часа. Керенски избягва от противниците си. Той се укрива в [[Псков]], от където се опитва да събере верни войски, за да опита да завладее отново столицата. Армията му завзема град [[Царско село]], но на следващия ден е победена в Поулково.
Той прекарва следващите седмици в нелегалност, при приятели, преди да има възможността да напусне страната, заминавайки през пролетта на 1918г. за [[Франция]], преминавайки през [[Мурманск]], с помощта на британци. Точно преди заминаването си, Керенски смяташе, изненадващо, да се върне в Учредителното събрание, убеден, че красноречието му ще преобърне общественото мнение. Но близките му успяват да го разубедят да извърши една такава лудост.
== Прекалено дълго изгнание ==
От този момент нататък, Керенски, който живее в [[Париж]] до [[1940]]г., ще бъде в сърцето на деленията и споровете, разединяващи руските изгнаници в чужбина, тъй като много от тях, а именно - монархистите, виждат в него, и то - не безпричинно, гробаря на царизма. Като се започне от тук, целият му нататъшен живот е едно дълго оправдание за управлението му във Временното правителство.
Настанен в Париж, по време на [[Гражданска война в Русия]], и прилагащ принципа на „златната среда“, той не подкрепя нито една от политическите фракции и е противник на болшевишкия режим, както и на [[бялата гвардия]], чиито управляващи, по онова време, се опитват, с помощта на Съюзниците, да съборят болшевизма и да възстановят монархията, за някои. Като многословен писател, той пише много за революционния период, публикувайки, именно: „Катастрофата“ (1927г.), „Руската революция“ (1928г.), „Разпятието на освободения човек“ (1934г.).
Когато германците нахлуват във Франция, Керенски, отново, трябва да избяга. Той стига до [[САЩ]]. ПО време на германската офанзива срещу [[Съветския Съюз]] през 1941г., той предлага опора на [[Сталин]], но тази инициатива така и не получава никакъв отговор. По време на конфликта, той води предавания, излъчвани по радиото, за поощряване на усилията на войната на Съюзниците. Със завръщането на мира, той организира група, наречена „Съюз за освобождението на Русия“, но тя не е с голям успех. Неговата реч е незначителна пред успехите на победния СССР, който разшири влиянието си върху цяла Източна Европа. След кратък престой в [[Австралия]], със съпругата си, през 1949г., Керенски се връща в Париж, преди окончателно да замине за САЩ.
Настанявайки се в [[Ню Йорк]], той прекарва по-голямата част от времето си в [[Хувърския институт]], където допринася за оформлението и разпределението на много съдържания на архиви, присвоени от този изследователски център. През 1955г., винаги в търсене на документация за Русия, Керенски се отправя към [[Станфорд]], университетът, в който, в продължение на повече от десет години, ще преподава. Там, той използва различни документи, които компилира, превежда, анотира и накрая - издава. Някои материали от мемоарите му са предоставени на САЩ в края на 1965г.: „Русия и повратната точка в историята“, което през 1966г. е преведено на френски език, под заглавието: „Русия и историята на промяната“<sup>[[5]]</sup>.
Керенски умира в [[Ню Йорк]], през 1970г., като един от последните актьори от събитията през 1917г., имайки, до края, вярата, че „свободата отново ще се зароди в неговата родина“ и малко след несполучливия, през 1968г., опит да посети СССР. Руската ортодоксална църква му отказва християнско погребение, считайки го за един от главните отговорници за завземането на властта от комунистите. След церемониалното му погребение, семейството му организира погребение в Лондон, а гробището в [[долината Путни]].
== Личен живот и потомство ==
Керенски се е женил два пъти. С първата си съпруга - Олга Барановски (1886 - 1975г.), която е дъщеря на генерал и внучка на университетски преподавател по математика във Факултета в [[Хелзинки]], не се развеждат до 1939г., след повече от двадесет години раздяла. Близо три години след Октомврийската революция, Олга, много трудно, успява да избяга от Русия, с двамата си сина, за да се укрие във Великобритания. В родословната й линия има много учени и специалисти, което, безсъмнено, обяснява съдбата и на двете й деца, и именно - Олег (1905 - 1984.), които са станали известни британски инженери.
Вторият му брак се е състоял през август 1939г. с Линда Тритон (1899 - 1946г.), журналистка с австралийски произход, която е срещнал в Париж, в края на 1930<sup>тте</sup> години. Живеейки във Франция, двойката трябва да избяга от германския напредък, достигайки испанската граница, за да се качи на английски кораб за Сен-Жан-де-Лю. Установявайки се в САЩ, двойката се настанява в Ню Йорк и след това - в [[Кънектикът]]. След като войната свършва, съпругата му желае да се върнат в Австралия и Александър се настанява в [[Бризбейн]], където, малко след настаняването им, през април 1946г., тя умира.
Керенски, както го нарича Ричард Ейбрахам в произведението си, е бил „първата любов на революцията“. Именно той предлага на Русия първия й демократически преход, който е слабо устойчив от към факти, но пък - окончателен, що се отнася до оттегляне от самовластието. Неговият прекалено кратък период на управление цели да се изправи срещу отгласа, който е оставил в исторически план. Това, без съмнение, се дължи на реформите, с които той се е захванал, но и категорично - на изключителното му дълголетие - близо шестдесет години в изгнание - което му е разрешило, непрестанно, да противопоставя кратките си, но според него позитивни, действия на авторитарните ширини на съветския режим.
В личен план, историографията, често, е строга с главата на Временното правителство. Произлязъл от една, несъществуваща отвъд себе си, работническа партия, и твърде склонен да обърка думите - надменен, превзет, романтичен - с действия, Керенски, несъмнено, извършва, по-скоро прагматични в стратегията си за власт, грешки по отношение на болшевиките. И така, скорошният край на комунизма, несъмнено, оправдава кредото, което вдъхновява всичките му писания, в продължение почти на петдесет години, това на абсолютното право на Русия да се възползва от един демократичен режим, имитирайки всички западни държави.
| |||