Анселм Кентърбърийски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.6.4) (Робот Добавяне: bar:Anselm vo Canterbury
лека редакция
Ред 16:
| Подпис =
}}
'''Анселм Кентърбърийски''' (около [[1033]] – [[21 април]] [[1109]]) е бенедиктински монах, италиански [[Средновековие|средновековен]] [[философ]], [[теолог]], и[[Бенедиктински църковноорден|бенедиктински]] лицемонах - държал е поста наи [[Архиепископархиепископ на Кентърбъри]] от [[1093]] до [[1109]] г. Анселм КентърбърийскиНаричан е наричан основател на схоластицизма,[[схоластика]]та известени е сизвестен като създател на онтологическото доказателство за съществуването на Бога. През [[1720]] г. Анселм е признат за Доктор[[доктор на Църкватацърквата]] от папа Клемент[[Климент XI]]. Той е един от тримата най-изтъкнатиизтъкнатите [[богослови]] на западното християнство през [[Средновековието]].
 
Творил във столетието на пълна победа на Католическата църква над обществените дела, на него се e паднала задачата да придаде на това господство метафизическо обяснение. Анселм разработва онтологичното доказателство за съществуване на Бога. То гласяло, че Бог съществува като реален продукт на нашата мисъл. Анселм приемал, че щом нещата и думите съществуват реално, то на върха на всички съществуващи неща стои Бог като висше съвършенство. Онтодологическото доказателство дало тласък на философската схоластика във току що сформиралите се университети в западна Европа. Схоластиката се утвърдила като водещ богословски метод от 11век, следвайки кредото на Анселм "Вярвам, за да мога да разбера". [[Архиепископът на Кентърбъри]] не противопоставял вярата на разума, защото след като доказал, че Бог реално съществува, то Всевишният бил господар на нашият разум и единственият начин да Го познаем е само чрез вярата. Известно негово произведение е и "Защо Бог стана човек", посветен на папа [[Урбан II]]. Книгата е една от най-добрите християнски апологии на вярата. В нея Анселм блестящо защитава ортодоксалната християнска Троица от нападките на ислямските богослови. Книгата обяснява смисъла на Боговъплащението. Защо след човешкото падение пред Бога не остава друга възможност за помирение с човека, освен приемането на човешки образ - роденият от [[Дева Мария]], [[Исус Христос]].
 
{{сорткат|Кентърбърийски, Анселм}}