Вацлав Добруски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Epaunov72 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 13:
Завършва Философския факултет на [[Пражки университет|Пражкия университет]]. След [[Освобождението]] идва в България като преподавател по [[латински език]] в Областната реална гимназия в [[Пловдив]] (1880 - 86). Учител по латински език в Софийската мъжка гимназия (1886 - 93). Същевременно се занимава с история на [[Тракия]] и с българска [[епиграфика]]. От 1890 до 1910 г. е частен хоноруван доцент във Висшето училище (днес [[Софийски университет]]) и чете лекции по антична археология.
 
През 1893 г. Вацлав Добруски е назначен с княжески указ за пръв директор на новосъздадения [[Национален археологически институт с музей|Народен археологически музей]]. Организира подреждането на сбирките в музея като взема за образец устройството на музеите в [[Прага]] и [[Виена]]. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на [[асклепион]]а при с. [[Златна Панега]] (1903-06), [[нимфейон]]а при [[Огняново (Област Пазарджик)|Огняново]] (1904), на античните селища [[Ескус]] (1904-05) и [[Никополис ад Иструм]] (1906-09). Първоначално фондът на музея се състои от 343 [[антики|антични предмети]] и 2357 монети. На 1 февруари 1910 г. Добруски се пенсионира и предава ръководството на музея на д-р [[Богдан Филов]]. По това време в инвентарните книги на музея са заведени 5504 праисторически, антични и средновековни предмета и 16 135 монети.
 
През 1907 г. Добруски поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от „Археологически известия на Народния музей в София”. Автор на над 50 статии по антична археология, история и епиграфика. Обнародва серия от статии под надслов „Материали по археологията на България” (1894 - 1901)
 
През 1911 г. се завръща в Прага. През 1912-1914 е доцент по гръцка и римска нумизматика в Пражкия университет. От 1916 до смъртта си е завеждащ библиотеката при Кралското научно дружество (днес Академия на науките) в Прага.