Разлика между версии на „Художник“

м
 
== Зограф ==
Определянето на българските [[иконопис]]ци като „художници“ е спорно. В българската научната литература общоприето и по-правилно е те да се наричат „'''зографи'''“ или „иконописци“. При липса на светска живопис в [[България]] докъм средата на [[19 век]], те самите са се наричали „зографи“ (название, заимствано от [[гръцки език|гръцкото]] ζωγραφος), а съответният глагол е бил „зографис(у)вам“. В заглавието на една от [[ерминия|ерминиите]] от [[Самоков]] (Cod. D. Slavo 39, ок. [[1836]]-[[1838]]) пише: „…иконописание тоест зоография… зографи т.е. живописцы“. Относно [[икона]], изписана (ср. руското „написать икону“) с маслени бои, там се казва: „Куга правишъ образъ сосъ безиръ“. Старите гръцки ерминии наричат светската живопис с маслени бои със западния термин „naturale“, близък по смисъл на „живопис“. От „образ“ - в стария смисъл на „икона“ - произлиза и глагол: ср. "изобрази" в подписа на иконописеца Кръстю от [[1803]] г. Прочути български зографи от [[19 век]] като [[Захарий Зограф|Захарий]] от [[Самоков]] и [[Дичо Зограф|Дичо]]<!--НАРОЧНО го оставям така, защото после няма да се сетим в статията за музиканта Дичо от D2 да напишем "За„За информация за Дичо Зограф, вижте ...".--> от с. [[Тресонче]] добавят по гръцки пример към имената си „Зограф“, докато [[Никола Иванов]] (Самоков, [[1829]] - [[януари]] [[1915]]), като полурелигиозен, полусветски художник и автор на първата българска светска картина, приема като ново „фамилно“ име „Образописов“. Интересно е да се отбележи, че той е син и ученик на известния зограф на име [[Йоан Иконописец]].
 
През [[19 век]] българските зографи използват в своите [[ерминия|ерминии]] една изключително богата професионална терминология, например днес забравения глагол и гръцка заемка „историчавам“ (срв. [[италиански език|италианското]] „istoriare“ за същото), т.е. „изписвам житийни сцени в черква“, за разлика от изографисването на отделни [[светци]] или икони. [[Дичо Зограф]] ([[1819]]-[[1872]]) подписва изписаните от него икони по гръцки и западен образец „Из руки Дича Зографа“. Срещат се и подписи като например „Рукоделие зографъ Димитрие Кънчовъ от [[Трявна|Трявне]]…[[1838]]“ и „Рукою Анастас Зогр. Кьрклийсийскому въ лето [[1864]]“. В тези случаи действително прозира етимологията на думата „художник“, макар че тя не е била известна на зографите.
41

редакции