Димитър Запрянов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 15:
През следващата година взема участие в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Прибира се в България и през 1904 г. влиза в казармата, за да отбие редовната си военна служба.
[[Файл:Vidni deici na VMORO i VMOK.JPG|ляво|мини|250п|Горе: [[Стефан Чавдаров]], [[Добри Даскалов]], [[Мише Анчев]], [[Иван Караджов (революционер)|Иван Караджов]], Димитър Запрянов, [[Михаил Дорев]], [[Борис Мончев]]. Среда: [[Петър Ацев]], [[Петър Кушев]],[[ Христо Матов]], [[Тодор Лазаров]], [[Тодор Александров]]. Долу: [[Стоян Мишев]], [[Григор Илиев]], [[Петко Пенчев]], [[
През пролетта на 1905 година като войник от 8-а пионерна дружина в Стара Загора дезертира и се присъединява към [[Драма (град)|драмската]] чета на [[Михаил Даев]]<ref>Илюстрация Илинден, 1931, бр.32, стр.10.</ref>. През декември същата година преминава в новосформираната чета на [[Христо Манов]]. Неин район е областта [[Зъхна]], където активно действа [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката въоръжена пропаганда]]. Запрянов участва в акциите при [[Горенци (дем Просечен)|Горенци]] на 24 декември, в [[Криводол (дем Просечен)|Криводол]] на 17 януари 1906 година, когато са пленени андартският капитан Колуш и двама негови четници, както и в сражението при Пилаф тепе на 12 април, в което загива войводата Христо Манов и четата е поета от Запрянов.
[[Файл:Todor Berberov Tacho Hadzhistoenchev Dimitar Zaprianov.JPG|дясно|мини|250п|[[Тачо Хаджистоенчев]], Тодор Берберов от [[Копривщица]] и Димитър Запрянов.]]
| |||