Костурска българска община: Разлика между версии

Българизираният албанец Диамандаки, лекар в Костур, купува къща в града, която прави на параклис и по-късно дарява за българско училище. Той е и първият председател на Костурската българска община.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 - 17.</ref> В учебната 1882 - 1883 година Екзархията в Цариград решава да отвори училище в Костур и за учител е избран [[Златко Каратанасов]] от костурското село [[Бобища]]. Едновременно с това от София е назначен [[Григорий Бейдов]] от [[Косинец]].<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 16 - 17.</ref>

 

В новата българска училищна община влизат Панайот В. Дъмбенски (председател), Бейдов (секретар), Янко Вергов, Кали Сидеров, Марко Чадов и Константин Бояджиев (членове). За училище наемат къщата на Елена Кучомитана в махалата „[[Свети Безсребреници (Костур)|Свети Безсребреници]]“. В училището има 41 ученици, разпределени в І, ІІ отделение и І клас. По-късно Бейдов е уволнен поради нехайство и Каратанасов сам ръководи костурското училище.<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 17 - 18.</ref><ref>Македонски дневник (спомени на отец Търпо Поповски), Издателство „Фама“, София, 2006, стр. 45 - 47.</ref>