Бакаджиците: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 2:
очертават на запад [[Елхово|Елховското]] поле и на югоизток постепенно преминават в [[Дервентски възвишения|Дервентските възвишения]]. Средната им [[надморска височина]] е около 300 м.<ref>[http://www.nug.bg/cgi-bin/pod1.cgi?level=3&DlID=11201 Държавно лесничейство, гр. Елхово]</ref> Цялата верига е дълга около 12 км, а широка между 5 и 10 км. Бакаджиците се състоят от [[андезит]]и, [[пикрит]]и, [[базалт]]и, [[трахибазалт]]и, почвите са [[смолници]] и [[канелени горски почви|канелени горски]], а на места има [[карст]].<ref name="EB">[[Енциклопедия България]], издание на [[БАН]], том 1, стр. 171</ref>
Най-високият връх на Бакаджиците е ''Севети Сава'' (515 м), на който е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Други върхове са ''Свети Спас'' (500 м.), ''Дедевица'', ''Калето''.
{{авторски права}} Името „Бакаджик“ произлиза от турските думи ''Бак'' и ''Ачик'' и означава „височина, от която се вижда надалеч“.<ref>[http://www.predavatel.com/bg/5/yambol Информация за радиото в Ямбол], predavatel.com</ref> Възвишенията са известни и с българското име „Гледките“.<ref>[http://www.tundja.net/bg/index.php?option=com_content&task=view&id=184&Itemid=26 Информация за община Тунджа, Област Ямбол]</ref> В района на Бакаджиците, както и на [[Сакар]] и [[Странджа]] конна хайдушка дружина води един от най-известните български [[хайдути]] [[Индже войвода]]. Други известни хайдути в района са [[Кара Кольо]], [[Димитър Калъчлията]] и [[Кара Танас]]. През 1861 г. из Бакаджиците дружина води [[Панайот Хитов]].<ref name="EB" />
| |||