Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
Евкалиптови дървета се срещат и по други места, където са били внесени навремето, като например [[Калифорния]], [[Съединени американски щати|САЩ]].
==Ботаническо описание==
Евкалиптът е вечнозелено дърво от сем. Миртови (Myrtaceae), достигащо на височина до 150 m и диаметър в основата на стъбло¬то до 10 m. Кореновата система е мощна и достига на дълбочина 30 m. Благодарение на нея евкалип¬тът поема огромни количества вода, които с помощта на транспирацията достигат до най-връхните части на дървото и се изпа¬ряват в атмосферата. Стъблото е изправено, стройно, покрито със светлопепелява кора, която се отслоява на дълги тесни ивици. Кората се сменя всяка година по¬ради бързото надебеляване на стъблото. Листата на евкалипта са разнообразни. В развитието им има 3 фази: млади, промеждутъч¬ни и стари листа. При по-младите клонки те са срещуположни, приседнали, меки, покрити с восъчен налеп. По-старите листа са с дръжки, последователни, ланцетовидни, сърповидно извити и кожести. Богати са с междуклетъчни жлези, отделящи етерично масло. Интересна особеност на листата е, че извършват въртеливо движение, благодарение на което се разполагат паралелно (странично) на посоката на слънчевите лъчи и така се предпазват от прекомерно нагряване. По този начин като пропускат слънче¬вите лъчи до земната повърхност, те съдействат за нагряването й и за изпарението на почвената влага. Това е дало основание евка¬липтът да бъде наричан "дърво без сянка". Цветовете се разпола¬гат в Пазвите на листата и са събрани в съцветия (много рядко са единични). Покрити са с дървени капачета като щитчета, които ги предпазват от лакомите коали. След разцъфването капачетата опадват. Цветовете имат още една особеност. В своята родина те се опрашват от папагали, а на Кавказкото черноморско крайбрежие, например, тази роля се изпълнява от врабчетата, ко¬ито биват привличани от сладкия нектар. Плодовете са овални твърди кутийки, пълни с много дребни семена. Зрелостта на евкалиптовото дърво настъпва към 6-10 годишна възраст.
Евкалиптът държи първенство сред всички видове дървета по темпа си на растеж. Младите растения (на възраст до 5-6 г.) израстват всяка година с по 4-5 m, а при благоприятни условия - дори до 7 m! Макар по-нататък растежът да намалява, евкалиптът е едно от най-високите дървета на Земята. Евкалиптовите дървета рас¬тат толкова бързо и в диаметър , че са "принудени" да сменят ко¬ра та си всяка година. Австралийските аборигени в миналото са използвали хралупите на тези гиганти за подслон и дори за живеене. Но между видовете с исполински размери има и евкалип¬ти с храстовиден растеж, особено растящите във високопланинс¬ки области.
Използваема част. Старите сърповидно извити листа на дървото (Folia Eucalypti globuli).
==Химичен състав==
Дрогата съдържа смоли, восък, горчиви нсщества, витамини, минерални соли, танини, органични киселини, фенолни съединения и етерично масло (1,5-3,5%), от което главна съставна част е цинеол (70-85%), наричан още евкалиптол. Съдържа още пимен, камфен, терпинеол, миртенол, феландрен, пиперитон, инокарвеол, пинокарвон, цитронелал, глобулол, геранпол, вербенон и др. Химичният състав варира в зависимост от вида и ва¬риетета на суровината на евкалиптовото дърво. Дрогата има спе¬цифична миризма и горчиво-стипчив вкус.
===Евкалиптово етерично маслo===
Евкалиптовото етерично масло представлява безцветна свет¬ложълта или зеленикава лесно подвижна течност с хладен при¬ятен вкус и с различен аромат според видовия си произход: при Е. globulus - силен камфоров (с освежаващ, охладняващ вкус); при Е. citridora - лимоноподобен; при Е. Macarthuri - розоподобен; при Н. amygdoline и Е. viminalis - ментоподобен, а има видове, които излъчват аромат на люляк, теменуга и пр.
===Лечебно приложение===
Целебните качества на евкалиптовите дър¬вета са били известни още на древните австралийски аборигени, които ги наричали "дървета на живота". В Европа те били оценени много късно - едва през XIX в. Ето какво съобщение по този повод било поместено в бр. З на "Фармацевтичен журнал" от 1883 г.: "Абатството на трите кладенеца, което се намира на около З мили от Рим, имало песъчлива и глинеста почва и толкова вреден за здравето климат, че местните работници веднага след жътвата трябвало да отиват в по-здравословни гористи местности. През 1863 г. няколко французи, рискувайки здравето и дори живота си, засадили през юли дървесния вид Eucalyptus globulus. Всяка нощ те се връщали в града, та да не би в това време да се изложат на маларията. През 1874 г. климатът вече дотолкова се подобрил, че те се решавали да пренощуват близо до плантациите. През 1879 г. Societe Agricol сключило договор за засаждането на 12 декара с евкалипти. Резултатите потвърдили пречистването на атмосфера¬та на тези плантации, което става отчасти благодарение на обла¬городяването посредством изпаряванията на почвената влага от дърветата и отчасти благодарение на ясно забележимите арома¬тични антисептични изпарения на тези растения".
Днес е доказано, че евкалиптовото масло притежава висока бактерицидна активност (превъзхожда разтворите на карболовата киселина). Главната му съставка, цинеолът, действа пагубно на причинителите на дизентерията, дифтерията, коремния тиф и мно¬го други болестотворни микроорганизми. Ето защо въздухът на евкалиптовите гори, който е наситен с парите на етеричните масла, се смята за целебен в още по-голяма степен, отколкото въздухът на боровите гори. Освен това е установено, че евкалиптът има болкоуспокояващо, противовъзпалително, антисептично, антипаразитно и отхрачващо действие. Евкалиптовото масло е отлич¬но дезинфекциращо и озониращо въздуха средство в домашна обстановка, където може да се пулверизира с воден или спиртен разтвор.
В медицината се използва не само етеричното масло, но и лис¬тата на евкалипта. От тях приготвят водни извлеци, отвари, запарки, екстракти, настойки и др., които се използват като анти¬септично средство за гаргара, вани, масажи и инхалации.
 
 
[[Категория:Миртови]]
[[vi:Bạch đàn]]
[[zh:桉树]]
π
==Използвана литература==
Лечебни етерични растения, дървесни и храстови видове. Автори инж. Александър Обретенов и инж. Детелина Обретенова, издателство "Нова Звезда" София 2002 г ISBN 954-8981-40-8
115

редакции