|
== Биография ==
С. Б.Станислас Сенклер е роден през 1835 г. в замъка Вепрей, намиращ се в имението на дядо му в югозападна [[Литва]]. Баща му Александър Сенклер е бивш офицер от колониалната английска армия в [[Индия]] и шотландски благородник. Майка му е полякинята Пелагия Косаковски. Негов дядо по майчина линия е граф Йозеф Косаковски. Баба му е Луиза Потоцка. Неговият чичо по майчина линия е адютант на [[Наполеон I]] при злополучното му нападение над [[Москва]] през 1812 г. През 1855 г. семейството губи имението, според една версия то е продадено, а според други данни е конфискувано от руските власти най-вероятно за изменническа дейност. Това в допълнение към полският му произход обясняват омразата му към русите. Тази своя омраза той необосновано разпростира и върху българите.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - основни източници за Петко Войвода]</ref>
Сенклер се счита за представител на европейската аристокрация, което не му пречи да приеме турско име ''Хидает паша'' ("Правопътния" генерал) с което да си присвои и чин който никой не му е давал. Той еКато потомствен военен, образован и комбинативен. Постъпвапостъпва в Британската армия. В 1859Повишен е повишенвъв ввоенно чинзвание [[капитан]]. В 1862г(1859). е назначен за чиновникЧиновник в британското консулство в [[Бургас]]. (1862). След 2две години заема Консулскаконсулска длъжност в британската служба във [[Варна]]. Купува си бейски чифлик в с. Акдере, Бургаско с намерение да се установи в тогавашна Турция. След Априлското въстание при избухването натогавашната [[Руско-турскаОсманска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)империя]]. формалноСтанислас изоставяСенклер британскатасе службасчита иза взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командранетопредставител на палачаевропейската на [[Стара Загора]] [[Сюлейман паша]]. По време на войната като адютант му служи англичанина Джон Пейджетаристокрация, акоето помощник-началникне му епречи полякада Конрадприеме бей.турско Следиме осуетеният от''Хидает европейскитепаша'' дипломати опит(„Правопътния“ за запалят Софиягенерал), с отстъплениетокоето нада турцитеси и разгрома им при [[Пловдив]] разпиляната войска се насочва към [[Цариград]]присвои и [[Родопите]].чин Сенклеркойто отстъпваникой съсне свояму пълководеце неудачник и през Тополовския проход се озовава в [[Кърджали]]йско и Източните Родопи. Бейският чифлик край Бургас той счита за загубен и аватюристът гони мъстдавал.
При избухването на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]] формално изоставя британската служба и взема доброволно участие във войната като офицер в турската войска и администрация под командрането на палача на [[Стара Загора]] [[Сюлейман паша]]. Негов адютант е англичанина Джон Пейджет, а помощник-началник е поляка Конрад бей. След осуетеният от европейските дипломати опит за запалят София с отстъплението на турците и разгрома им при [[Пловдив]] разпиляната войска се насочва към [[Цариград]] и [[Родопите]]. Сенклер отстъпва със своя пълководец неудачник и през Тополовския проход се озовава в [[Кърджали]]йско и Източните Родопи. Бейският чифлик край Бургас счита за загубен и аватюристът гони мъст.
[[Турция]] капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат "спонтанен" мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото ''"гяурско царство"'', шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през Априлското въстание и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва Турция и Британските интереси и получава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с ''„мажири“'' - дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 19 февруари 1878 г.<br /> ▼
▲[[Турция]]Османската империя капитулира, а той прави заговор с няколко кърджалийски аги и дезертьори от армията да започнат "спонтанен"„спонтанен“ мюсюлмански метеж. Плашат правоварните мюсюлмани от Родопите и Kърджалийско с бъдещото '' "гяурско„гяурско царство"царство“'', шантажират ги с извършените кланетата над мирни християни през [[Априлско въстание|]Априлското въстание ] и войната и представяйки се за султански хора ги привличат към планираното кръвопролитие. Този противобългарски и антируски авантюристичен акт напълно устройва ТурцияОсманската империя и Британскитебританските интереси . и получаваПолучава тяхната задкулисна, но пълна подкрепа, още повече, че самата Турция по всевъзможни пътища подклажда такива вълнения чрез фанатизирани мюсюлмани в наводнената с ''„мажири“'' - дезертьори и избягали турци, черкези и освободени пленници област с цел да се предизвика ревизиране на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от 19 февруари 1878 г.<br />
Хидает паша (Сенклер) оглавява антихристиянския [[Родопски метеж (1878)|"спонтанен" метеж в средата на 1878 г.]] подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от [[България]]. Само с 9 души капитан [[Петко войвода]] спасява от клане село [[Плевун]] след което в няколко сражения сразява атаките на метежниците, защитава [[Родопите]], [[Беломорие]]то и българското и гръцко християнско население. След намесата и на руски войски башибозука се оттегля към кърджалийско и се пръска или се прибира в мюсюлманските села. С това авантюрата приключва и Сенклер напуска безславно.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - основни източници за Петко Войвода]</ref> ▼
▲Хидает паша (Сенклер) оглавяваОглавява антихристиянския [[Родопски метеж (1878)| "спонтанен"„спонтанен“ метеж в средата на 1878 г.]] подклаждан от Османската империя и командвандва настъплението на башибозушките групи в Среднородопския край с цел да откъсване на колкото може повече територии от [[България]]. Само с 9 душибойци капитан [[Петко войвода]] спасява от клане село [[Плевун]] след което в няколко сражения сразява атаките на метежниците, защитава [[Родопите]], [[Беломорие]]то и българското и гръцко християнско население. След намесата и на руски войски башибозука се оттегля към кърджалийско и се пръска или се прибира в мюсюлманските села. С това авантюрата приключва и Сенклер напуска безславно.<ref>[http://bg.chitanka.info/lib/text/2247/0|Николай Хайтов, Стою Шишков, Филип Симидов и Кирко Каракиров - основни източници за Петко Войвода]</ref>
== Източници ==
| 