Въстание на наемниците на Картаген: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Robot: fr:Guerre des Mercenaires is a good article |
мРедакция без резюме |
||
Ред 28:
Наемниците са гневни и подучени от [[Спендий]], че пуническата цел е да не им изплатят нищо като ги разделят се вдигат на [[бунт]]. Според гъркът, пуническия план предвиждал само на част от наемниците да се изплати дължимото, с което да се успокоят останалите и повечето от наемниците да се оттеглят по родните им места (било от доволство, било в очакване), т.е. на безопасно разстояние от пуническата столица. Останалите наемници чрез коварство щели да бъдат принудени да приемат картагенските искания, а трета част направо щяла да бъде обърната в робство или избита. Тази теза и посяното век недоверие от самия Картаген, вдига знамето на наемническия бунт безвъзвратно. Първата и решителна крачка по пътя на бунта е превземането на [[Тунет]] (дн. [[Тунис (град)]]), откъдето от възвишението [[парк Белведере|Белведере]] се наблюдава прекрасно като на длан какво се случва в Картаген и същевременно тази наемническа позиция позволява да се предугаждат действията на противника и той да бъде държан в [[шах]]. Наемниците се разделят на два лагера, като втория се разполага на стан на другия край на [[лагуна]]та ограждаща [[Туниско езеро|Туниското езеро]].
Непредвидената наемническа реакция и опасността от нейния по-нататъшен развой принуждават Пунически Картаген най-накрая да се съгласи да изплати дълговете си в пълен размер. В уверение на това, съветът на Стоте изпраща като парламентьор Гискон, но съгласието за пред наемниците идва твърде късно.
== Развой ==
Ред 51:
== Въстанието в литературата и изкуството ==
Съдбоносните събития на североафриканския бряг са представени в романа на [[Гюстав Флобер]] "[[Саламбо]]", написан през 1862 г., който описва историческите събития на фона на една невъзможна любов на Мато към картагенската жрица Саламбо, дъщеря на Хамилкар Барка (която пази под [[талит]]а [[държавна тайна|държавната тайна]] на някога славния античен и пунически Картаген). Повечето от главните герои в романа са исторически личности (въстанически предводители или картагенски военначалници). Романът е екранизиран, като по него са създадени и няколко опери. [[Картагенски тофет|Картагенския тофет]], също носи името на главната жрица на града и героиня на Флобер. Върху капака на великолепен съркофаг, открит в некропола на Сент-Моник и изложен в [[Национален музей на Картаген|музея на Картаген]], е изобразена жена, най-вероятно жрица облечена в костюма на божеството на което е служила. На главата си носи воал, а тялото й е покрито от две дълги крила, като в едната си ръка носи гълъб, а в другата съд с благовония. В далечната 1859 г., през есента, френската археологическа експедиция под ръководството на Бьоле, член на Френския институт, завършва кампанията си по проучване на античния Картаген с некропола Гамар, разположен в североизточната част на полуострова. Оказва се, че същия съдържа изключително и само еврейски погребения от [[Римски Картаген|римската епоха в историята на града]]. Това странно обстоятелство привлича любопитството на Гюстав Флобер към археологическата и друга история на най-големия враг на [[SPQR]].
== Източници ==
| |||