Робърт Годард: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
{{източници}}
Ред 1:
{{източници}}
{{обработка|правопис, форматиране, препратки}}
 
{{Биография инфо|
|име= Робърд Годард
| портрет=Dr. _Robert_H. _Goddard_-_GPN-2002-000131. jpg
| описание= американски изобретател
Line 12 ⟶ 13:
}}
 
'''Робърд Хъчингс Годард''' (на [[английски език|английски]] ''Robert Hutchings Goddard'') е американски изобретател разработил първите [[ракета|ракети]] с течно гориво.
 
Роден на 5 октомври [[1882]] г. в град [[Устър (Масачузетс)|Устър]] (щат [[Масачузетс]]) - малък град разположен на около 55км. от столицата на щата – [[Бостън]]. Детството и юношеството му протичат в Бостън. Интересът му към ракетите е породен от романи на Хърбърт Уелс, които чете като дете. Още на 16-годишна възраст Годард се заинтересува от изследване на [[космос|космоса]]а.
Получава бакалавърска степен в политехническия институт в Устър през [[1908]] г. Постъпва в университета Кларк, където получава магистърска степен през 1910 г. И степен доктор на науките през 1911 г.
 
През 1914 г. Започва да конструира ракетни двигатели, след като получава финансова поддръжка от [[Смитсън университет]]. През 1919 г. написва труд за възможен полет до [[Луна|Луната]]та.
 
Годард пуска първата ракета с течно гориво в света на [[16 март]] [[1926]] година от [[Оубърн]] [[Масачузетс]]. Това била важна демонстрация за възможностите на ракетния двигател, въпреки малкия размер на ракетата (колкото човешка ръка) и нейния полет , достигнал височина от 12 метра над повърхността на Земята в продължение на 2, 5 секунди.
Освен това Годард се занимава и с проблеми отнасящи се до реактивни гранатомети, като първите американски базуки са конструирани на базата, именно, на неговите трудове.
 
 
[[Image:Goddard and Rocket. jpg|thumb|200px|right|]]
През 1906 година полага началото на свойте изследвания за възможността за изсползване на реакции между заредени частици за движение в космоса. Въпреки началните трудове, които са провал(някои от тях изгаря в печката) той счита, че дори и в неосъществими идеи има над какво да се размишлява. През юни 1907 пише първата си публикация в списание “Scientific American Supplement”. Статията е озаглавена “Използване на жироскопа за стабилизиране и управление на аероплани”. За нея получава хонорар в размер на 10 щатски долара а статията е препечатана в списанието на политехническия институт в Вустер. През октомври същата година пише работа на теме “Възможности за пътуване в междупланетните пространства”, където споменава за средства за поддържане на живота в космоса, опасности от метеорити , както и реактивен метод за движение на енергия. През този период Годард се интересува от използване на магнитното поле на Земята, създаване на реактивна тяга , която да осигури движение на апарати в космосаи др. Много от идеите му са впоследствие осъществени.
 
През 1906 година полага началото на свойте изследвания за възможността за изсползване на реакции между заредени частици за движение в космоса. Въпреки началните трудове, които са провал(някои от тях изгаря в печката) той счита, че дори и в неосъществими идеи има над какво да се размишлява. През юни 1907 пише първата си публикация в списание “Scientific American Supplement”. Статията е озаглавена “Използване на жироскопа за стабилизиране и управление на аероплани”. За нея получава хонорар в размер на 10 щатски долара а статията е препечатана в списанието на политехническия институт в Вустер. През октомври същата година пише работа на теме “Възможности за пътуване в междупланетните пространства”, където споменава за средства за поддържане на живота в космоса, опасности от метеорити , както и реактивен метод за движение на енергия. През този период Годард се интересува от използване на магнитното поле на Земята, създаване на реактивна тяга , която да осигури движение на апарати в космосаи др. Много от идеите му са впоследствие осъществени.
През 1908 завършва Политехническия институт –степен бакалавър и постъпва в университета Кларк в Вустер, където е посещавал лекции още докъто е бил в института. Едновременно преподава в политехническия институт. С университета Кларк Робърд Годард свързва голяма част от своя живот за доста дълго врееме. От 1914 до 1943 година той преподава там.
 
През 1908 завършва Политехническия институт –степен бакалавър и постъпва в университета Кларк в Вустер, където е посещавал лекции още докъто е бил в института. Едновременно преподава в политехническия институт. С университета Кларк Робърд Годард свързва голяма част от своя живот за доста дълго врееме. От 1914 до 1943 година той преподава там.
През 1916 година Годард се обръща с молба за финансова помощ към университета Смитсон във Вашингтон, както и към военното ведомство по проект за разработка на ракетни двигатели. Университетът Смитсон му отделя субсидия в размер на 5000 щатски долара от фонд за експерименти с многоядрени ракети, като му поставят 2 условия: тесен контакт и сътрудничество с няколко известни учени и ежегодни отчети по работата и резултатите. На 8 януари 1917 година Годард получава първият си чек за ракетни разработки в размер на 1000 щатски долара. Март месец същата година той пристъпва към експерименти в лабораторията на Политехническия институт. През 1917 година Годард конструира пазработки в областта на ракета с твърдо гориво. През ноември 1918 прави няколко неуспешни опита за изпитания на своите ракети. Това не го сломява и на 16 март 1926 година в Обурн е осъществен първия в света полет на ракета с двигател с течно гориво. Годард използва бензин като горивна смес. 3 години по късно е пусната и първата ракета с камери наборда. Тя тежи 25, 7 кг. И за нея Годард получава крупна финансова помощ. През 30 година ракета на Робърд Годард достига изумителните 600 метра височина на полета при максимална скорост от 800 км/секунда.
 
През 1916 година Годард се обръща с молба за финансова помощ към университета Смитсон във Вашингтон, както и към военното ведомство по проект за разработка на ракетни двигатели. Университетът Смитсон му отделя субсидия в размер на 5000 щатски долара от фонд за експерименти с многоядрени ракети, като му поставят 2 условия: тесен контакт и сътрудничество с няколко известни учени и ежегодни отчети по работата и резултатите. На 8 януари 1917 година Годард получава първият си чек за ракетни разработки в размер на 1000 щатски долара. Март месец същата година той пристъпва към експерименти в лабораторията на Политехническия институт. През 1917 година Годард конструира пазработки в областта на ракета с твърдо гориво. През ноември 1918 прави няколко неуспешни опита за изпитания на своите ракети. Това не го сломява и на 16 март 1926 година в Обурн е осъществен първия в света полет на ракета с двигател с течно гориво. Годард използва бензин като горивна смес. 3 години по късно е пусната и първата ракета с камери наборда. Тя тежи 25, 7 кг. И за нея Годард получава крупна финансова помощ. През 30 година ракета на Робърд Годард достига изумителните 600 метра височина на полета при максимална скорост от 800 км/секунда.
През 1942 година Годард постъпва в американските военно-въздушни сили и повлиява на постиженията на ракетната техника по време на Втората Световна Война.
Умира през [[1945]] година.
 
[[Категория:Космически изследвания|Годард, Робърд]]