Гранит: Разлика между версии

Гранит – най-широко разпространената кисела до ултракисела скала, изградена от почти равни количества калиев фелдшпат (микроклин и ортоклаз), кисел плагиоклаз (албит, олигоклаз, олигоклаз-андезин) и кварц. В състава се включват и цветни минерали (10-15%) като биотит, мусковит, амфибол, по-рядко пироксен. В зависимост от размерите на минералните зърна гранитът може да бъде едро-, средно-, или дребнозърнест. Притежава равномернозърнеста или порфирна текстура; хипидиоморфно-зърнеста структура. Разновидности: двуслюден, биотитов, амфиболов, авгитов, аляскит и др. Гранитовата магма се образува при магмена диференциация или чрез анатексис и гранитизация (при прекамбрийските гранити). Гранитите обикновено образуват големи батолоти, щокове и лаколити. Плътността на гранита е 2590-2670 [[килограм|kg]]/м³; влагопопиваемост 0,8%; якост на натиск 120-242 МРа. Водо- и мразо-устойчиви. Издържат на нагряване до 570 С. Цепят се във всички посоки и се полират. Имат широко приложение в индустрията (поради твърдостта и термоустйчивостта) и в строителството за облицовки, декорация настилки и павета.Гранит. Химичен състав:SiO2 над 63%, Na2O+K2O- 7,5-8,1%. Минерален състав: кварц-25-35%, плагиоклази-25-35% и калиев фелдшпат- 30-40%. Мафичните минерали са около 10%.Вторични са главно глинестите минерали. Гранитът има масивна или такситова текстура и хипидиоморфнозърнеста или порфирна структура. Изграждат щокове, батолити, лаколити, дайки. Гранитите са светлооцветени средно до дребнозърнести или порфирни скали. Определят се по значителното ко личество кварцови зърна в техния състав.

Според тяхната структура гранитите могат да бъдат: микрогранити, порфирни, порфироид ни, равномернозърнести, едро-,средно-, дребнозърнести, аплитоидни (аплити), пегматоидни (пегматити) и др. Рапакивите са структурна разновидност на амфибол-биотитовия гранит.използва се за строеж на мостове,за основи на сгради,а като се полира- за паметници и др.

 

{{commonscat|Granite}}