Бамя: Разлика между версии

'''Бамя''' (на [[латински]] ''Abelmoschus esculentus'') е едногодишно тревисто зеленчуково растение от семейство [[Слезови]]. Познато е още от древността. Произхожда от [[Етиопия]] и [[Мала Азия]]. Стеблото достига нормална височина около 50 см, като има сортове с височина до 2 m. Цветовете на бамята са оцветени в бледожълто с тъмно винено-червени петолъчки на дъното. Младите плодове се използват за [[ястие|ястия]], [[туршия|туршии]] и за сушене, а семената, съдържащи 20 % [[масло]] като [[сурогат]] на [[кафе|кафето]]. От изсушените стебла се правят въжени изделия. Най-разпространените български сортове са [[Лясковска бамя]], [[Пловдивска бамя]] и [[Каваклийска бамя]]. Отглежда се в субтропическите и тропическите страни. В [[България]] в ограничени количества в южните равнинни райони. Най-много се използва в арабската кухня. Листата на бамята са единични, прости, в основата на стъблото те са почти целокрайни, по средата - нарязани на 5 дяла, а към върха - дълбоко нарязани.

По отношение на почвата бамятаБамята е много взискателна към почвата. Много добре се развива върху дълбоки влагоемни и плодородни черноземи и льосови почви. На тежки и студени почви с близка подпочвена вода дава ниски добиви. Добри резултати се получават на структурни почви, които редовно се торят с органични торове. По отношение на предшественика не е взискателна. Торенето на бамята с минерални торове и оборски тор осигурява получаването на високи и качествени добиви. През есента се внасят 3-4 тона оборски тор и 40-50 кг на дка суперфосфат. На леки почви се внасят и по 25-30 кг на дка калиев сулфат. Напролет се тори с около 20-30 кг амониев нитрат, половината от който се внася едновременно със сеитбата, а другата половина се внася при фаза масов цъфтеж.