Сенат: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{Древен Рим}}
Редакция без резюме
Ред 2:
{{Древен Рим}}
'''Сенат''' ([[латински език|лат.]] ''senatus'', от ''senex'' — съвет на старейшините) е един от висшите държавни органи в [[Древен Рим]].
 
Възниква от съвета на старейшините на патрицианските родове в края на царската епоха (около [[6 в. пр. н. е]]).
 
С установяването на [[Римска република|Римската република]], заедно с магстратитемагистратите и народното събрание ([[комициякомиции]]) става съществен елемент в обществения живот. В състава на Сената влизали бивши магистрати и в него се концентрирала политическата сила и държавния опит на Рим. Сенатът можел да се свиква само от висшите магистрати -диктатор, консули, претори.
 
Членовете на сената се делили по рангове според длъжностите, които са заемали преди това ([[консул]], [[претор]], [[едил]], [[трибун]], [[квестор]]). По време на дискусии, сенаторите получавали думата в съответствие с този ранг. Начело на сената стоял — [[принцепс]] (princeps senatus).
 
В период на Републиката, в хода на съсловните борби на плебеите и патрициите (V -III в. пр. н. е.) властта на сената била донякъде ограничена в полза на [[комициякомиции]]те (народното събрание).
 
През 3 — 13—1 в. пр. н. е. сенатът предварително разглеждал законопроекти, предлагани за гласуване в комиция. На него принадлежало висшето ръководство на военните дела, външаната политика, финансите и държавното имущество, надзор над религиозните култове, правото да обявят извънредно положение и др. Сенатът утвърждавал закони и результатите от изборите, контролирал дейността на магистратите. Под този образ, сенатът фактически осъществявал държавното управление.
 
Постановленията на сената -'''сенатус консултум''' (''s. c.,'' ''senatus consulta'') имали силата на закон, също както и постановленията на народното събрание и събранието ная [[плебеи]]те — [[плебисцит]]а.
 
В периода на Империята властта на сената все повече била ограничавана и се състредоточила в ръцете на [[император]]а, въпреки че формално той продължил да се счита за едно от най-висшите държавни учреждения. В действителност сенатът се превърнал в събрание на представителите на знатните семейства, без да има особено политическо влияние. Постановленията на сената продължили да имат силата на закон, но се приемали обикновено по инициатива на императора. Като се започне от [[Октавиан Август]], императора на Рим носил титула «принцепс» — т. е. «първи от сенаторите».