Робърт Бейдън-Пауъл: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 16:
== Живот и дейност ==
ген. Лорд Бейдън-Пауел е роден на [[22 февруари]] [[1857]] г. в западен [[Лондон]], [[Англия]], като 12-то от 14 деца в семейството на [[духовник]].<ref>[http://de.encarta.msn.com/encyclopedia_761552880/Robert_Baden-Powell.html Robert Baden-Powell (Encarta)]</ref> По майчина линия той е внук на [[адмирал]] и правнук на изобретателя на [[локомотив]]а [[Джордж Стивънсън]]. Остава сирак на три годишна възраст. Братята му викали за кратко Сти, а той самият се назовавал по късно Би-Пи. От малък е бил самостоятелен и луда глава. В училище не е бил нито особено добър ученик, нито пък се е отличавал със [[спорт]]ни постижения, бил отличен стрелец, природно надарен [[актьор]] и [[художник]]. Притежавал е особено силно изразено чувство за [[хумор]]. Животът под открито небе и юношеските приключения го привличали и през ваканциите той участвал с братята си в различни походи по суша и море с [[ветроход]], който те сами били поправили и поддържали. Посещавали стари [[крепост]]и, сгради и [[Църква (сграда)|църкви]], предприятия и работилници, спели на открито или в случайни плевни.
През [[1870]] г. постъпва в училището Чартърхауз, в съседство с което се намирала обраснала местност, наричана “шубрака”, където той обичал да скита, като се укривал от учителите си, въобразявайки си че е трапер или индианец, проследявал и наблюдавал дивата природа залагал примки за зайци и си готвел сам храна на лагерен огън. “Там
Робърт не е знаел точно, какъв иска да става след като напусне училище. Без да сподели с семейството, той се явява на на конкурс за влизане в армията и неочаквано за всички се
Бележките и записките, които Б-П си води, той съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания. След поход от 900 мили полкът му се завръща в северна [[Индия]], веднага след което бива преместен в [[Африка]] поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е [[1884]].
За кратко време поручик Бейдън-Пауел е командирован в [[Германия]], в [[Русия]] и на Балканите.
Завръща се отново в полка си в [[Африка]] и участва в кампанията срещу [[зулу]]сите предвождани от вожда [[Динизулу]]. С своите военни умения и хитрост заслужава уважението на зулусите и когато
Едно от мирновременните назначенията на Б-П в Африка е било и прекарването на 300 километров път през територията на племето Ашанти. По време на тази работа Б-П си спечелва име на добър и отговорен за хората си ръководител. Тук той за първи път носи широкополата шапка тип “Стетсон”, която по късно, по негово предложение, носят както създадената от него Африканска конна полиция, така и бой-скаутите. Някои от обичаите на племето Ашанти Б-П пренася по-късно и при бой-скаутите.
След приключване на кампанията срещу племето Матабеле в Африка, Б-П е повишен в чин [[полковник]]. Завръща се отново в Индия като командир 5-ти Драгунски полк. По това време го считат за един от най-способните и уважавани командири, защото никога не е разпореждал нещо, което сам той не би поел да извърши. Включвал се е активно в всяка работа и неговият девиз е бил „Нищо, освен най-доброто“.
В гарнизона в Индия, поради натрупаният опит и уменията му като военен разузнавач, на Б-П му се възлага да обучава едно поделение от разузнавачи, скаути. Той отделя особено внимание на подготовката им, при което използва успешно своят метод, като ги разделя на малки поделения, патрулите. Неприятно го впечатляват пристигащите от Англия новобранци и тяхната неподготвеност да се оправят сами по терена.
Може би едно от най-забележителните и известни военни постижения на полковник Бейдън-Пауел е отбраната на [[Мефекинг]]. Годината е [[1899]]. Избухва [[Англо-бурска война|Англо-Бурската война]] в Централна Африка и поделението командвано от полковник Бейдън-Пауел бива дислокирано в малкото градче и ж.п. гара Мефекинг. В очакване на лека победа един [[Бури|бурски]] генерал веднага обсажда градчето с около 9000 бойци, с две тежки обсадни оръдия и няколко с по-малък [[калибър]].
Ред 42:
Когато [[гарнизон]]а оредял до толкова, че почти не останали мъже по позициите, лорд Сесил, началникът на щаба, за да освободи хора от вътрешните служби, организирал неколцина от по „печените“ момчета да извършват куриерска служба между отделните постове на отбранителната линия. Бегом или на колело, те пренасяли заповедите и новините за положението, като проявявали изключителна добросъвестност и храброст, често под обстрела на противника.
След обсада от 217 дена, пристигат подкрепления водени от един от братята на Б-П, също [[офицер]]. Цяла Англия следяля с голям интерес новините, за военните действия там. За забележителни му постижения полковник Бейдън-Пауел е повишен в чин [[генерал-майор]]. За кратко се завръща в Англия, където е честван като национален [[герой]].
Няколко години преди това той написва „В помощ на скаута“ (''Aids to Scouting'') в която излага методите за обучение на армейски разузнавачи и която излиза от печат по време на обсадата на Мефекинг. При завръщането си в Англия, Б-П с очудване установява, че момчетата купуват тази книжка и като се назовават Бой-скаути, образуват малки групички за упражняване на скауткрафт. Това кара Б-П да ревизира материала и да го направи по-подходящ за младите. През следващите няколко години Б-П, все още действащ офицер, организира и обучава Южно-Африканската конна полиция с численост 11 000 души. Получава назначение като Генерал-инспектор на [[кавалерия]]та и се завръща за кратко в Англия. Тук той заварва няколко младежки организации, които обаче очевидно не успяват да задоволят търсенията на момчетата, повечето от които безделничат и се увличат по правене на поразии. Тогава той си спомня за опита си с момчетата от Мефекинг и решава да направи нещо ново и по-увлекателно. Преди зараждане на Скаутското движение в Англия съществуват няколко военнизирани младежки организации, от които едната – „Бойс бригейдс“ – е била достатъчно разпространена. Но като всички организации от този тип, те не са осигурявали достатъчна инициатива на момчетата и числеността на участниците в тях не е била голяма. Б-П отбелязва освен това, че и общественият отзвук и гражданското възпитание, което те давали, не е било задоволително. Това е бил още един повод за опита да се създаде нещо по добро. През лятото на [[1907]] г. той вече и готов да приложи идеите си за обучаване на младежи на практика.
Ред 53:
[[Файл:Baden-Powell family (1917).jpg|thumb|right|Семейство Бейдън-Пауъл през 1917 година]]
Все още действащ офицер по това време, Б-П се вижда принуден да открие офис за да може да отговаря на хилядите писма, идващи от бой-скаути от цял свят. През [[1909]] г. той придобива благородническа титла за изключителните му военни заслуги и за създаване на Скаутското движение. През [[1912]] г. се оженва за Олав Сенкт-Клер Сомс, потомка на стар [[рицар]]
До края на живота си Б-П служи на скаутската идея. След оттеглянето си от военна служба живее в [[Африка]]. Последните години от живота си Бейдън-Пауел прекарва заедно със съпругата си Олав в имението си в [[Ниери]], [[Кения]]. Почива на [[7 януари]] [[1941]] г. Погребан е с военни почести. Върху надгробната плоча поставят
Georgs-Verlag Neuss, 1997</ref> Във [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]] в [[Лондон]] се отслужва тържествен помен.
| |||