41
редакции
м (→Зограф) |
Редакция без резюме |
||
: ''За село Зограф в Област Добрич вижте [[Зограф (село)]].''
Думата '''художник''' е заимствана от [[старославянски език|старославянското]] хждогъ -
Липсата на производен глагол от съществителното
== Зограф ==
Определянето на българските [[иконопис]]ци като „художници“ е спорно. В българската научната литература общоприето и по-правилно е те да се наричат „'''зографи'''“ или „иконописци“. При липса на светска живопис в [[България]] докъм средата на [[19 век]], те самите са се наричали „зографи“ (название, заимствано от [[гръцки език|гръцкото]] ζωγραφος), а съответният глагол е бил „зографис(у)вам“. В заглавието на една от [[ерминия|ерминиите]] от [[Самоков]] (Cod. D. Slavo 39, ок. [[1836]]-[[1838]]) пише: „…иконописание тоест зоография… зографи т.е. живописцы“. Относно [[икона]], изписана (ср. руското „написать икону“) с маслени бои, там се казва: „Куга правишъ образъ сосъ безиръ“. Старите гръцки ерминии наричат светската живопис с маслени бои със западния термин „naturale“, близък по смисъл на „живопис“. От „образ“ - в стария смисъл на „икона“ - произлиза и глагол: ср.
През [[19 век]] българските зографи използват в своите [[ерминия|ерминии]] една изключително богата професионална терминология, например днес забравения глагол и гръцка заемка „историчавам“ (срв. [[италиански език|италианското]] „istoriare“ за същото), т.е. „изписвам житийни сцени в черква“, за разлика от изографисването на отделни [[светци]] или икони. [[Дичо Зограф]] ([[1819]]-[[1872]]) подписва изписаните от него икони по гръцки и западен образец „Из руки Дича Зографа“. Срещат се и подписи като например „Рукоделие зографъ Димитрие Кънчовъ от [[Трявна|Трявне]]…[[1838]]“ и „Рукою Анастас Зогр. Кьрклийсийскому въ лето [[1864]]“. В тези случаи действително прозира етимологията на думата „художник“, макар че тя не е била известна на зографите.
|
редакции