Художник: Разлика между версии

Думата '''художник''' е заимствана от [[старославянски език|старославянското]] хждогъ - "опитен„опитен, сръчен"сръчен“, произлизащо от [[готи|готското]] handags - "сръчен„сръчен, изкусен"изкусен“, производно на handus - "ръка"„ръка“. В този смисъл, от [[етимология|етимологическа]] гледна точка „художник“ в съвременния [[български език]] (както и в [[руски език|руския]]) означава майстор-[[живопис]]ец, но думата се използва и като по-общо определение за създатели на творби с [[естетика|естетически]] качества: [[скулптура]], [[резба]] и др. В контекста на [[съвременно изкуство|съвременното изкуство]] (където смесването на [[техника|техники]] е често срещано) практиката в [[България]] е да се използва и думата '''[[артист]]''' (от [[Латински език|лат.]] ''artist'').

Липсата на производен глагол от съществителното "художник"„художник“ в българския, а и в други езици, води до известни трудности, когато трябва да се обозначи работенето с [[боя|бои]] при създаване на картина като произведение на изкуството. „Рисувам“ означава всъщност „правя рисунка“, „скицирам“ (например с молив), а глаголът „боядисвам“ има в наше време различно значение („багря, покривам нещо с боя“). Тромавите изрази „турам бои“ (Cod. D. Slavo 39, [[Самоков]], ок. [[1836]]-[[1838]]), „полагам бои“ ([[20 век]]) не са добили гражданственост. Единствен що-годе точен вариант за изразяване на дейността на художника с глагол е книжовното „живописвам“.

Определянето на българските [[иконопис]]ци като „художници“ е спорно. В българската научната литература общоприето и по-правилно е те да се наричат „'''зографи'''“ или „иконописци“. При липса на светска живопис в [[България]] докъм средата на [[19 век]], те самите са се наричали „зографи“ (название, заимствано от [[гръцки език|гръцкото]] ζωγραφος), а съответният глагол е бил „зографис(у)вам“. В заглавието на една от [[ерминия|ерминиите]] от [[Самоков]] (Cod. D. Slavo 39, ок. [[1836]]-[[1838]]) пише: „…иконописание тоест зоография… зографи т.е. живописцы“. Относно [[икона]], изписана (ср. руското „написать икону“) с маслени бои, там се казва: „Куга правишъ образъ сосъ безиръ“. Старите гръцки ерминии наричат светската живопис с маслени бои със западния термин „naturale“, близък по смисъл на „живопис“. От „образ“ - в стария смисъл на „икона“ - произлиза и глагол: ср. "изобрази"„изобрази“ в подписа на иконописеца Кръстю от [[1803]] г. Прочути български зографи от [[19 век]] като [[Захарий Зограф|Захарий]] от [[Самоков]] и [[Дичо Зограф|Дичо]]<!--НАРОЧНО го оставям така, защото после няма да се сетим в статията за музиканта Дичо от D2 да напишем „За информация за Дичо Зограф, вижте ...“.--> от с. [[Тресонче]] добавят по гръцки пример към имената си „Зограф“, докато [[Никола Иванов]] (Самоков, [[1829]] - [[януари]] [[1915]]), като полурелигиозен, полусветски художник и автор на първата българска светска картина, приема като ново „фамилно“ име „Образописов“. Интересно е да се отбележи, че той е син и ученик на известния зограф на име [[Йоан Иконописец]].