{{друго значение|римската магистратура|селото в Република Македония|Претор (село)}}
{{Древен Рим}}
'''Прѐтор''' ({{lang-la|praetor}}) е държавна длъжност в [[Древендревен Рим]]. В хода на историческото развитие на Древендревен Рим съдържанието и функциите на тази длъжност се променяли.
В периода на ранната [[Римска република]] претори се наричали две висши институции — ([[консул]]и и [[диктатор]]и). През [[367 пр.н.е.|367 г. пр. Хр.]], по времето на [[Закони на Лициний и Секстий|Законите на Лициний и Секстий]] (Legesleges Liciniae Sextiae), върховното длъжностно лице започнало да се нарича [[консул]], а терминът "претор" обозначавал следващата в йерархията длъжност. В компетенциите на преторите влизало градското правосъдие по гражданските дела. На претора принадлежала висшата власт в отсъствието на консула. Претори се избирали всяка година.
От [[242 пр.н.е.|242 г. пр. Хр.]] започнали да се избират двама претори — градски претор (Praetorpraetor urbanus), който да води съдебните процеси между римските граждани и претор за делата между римски граждани и чужденци или само между чужденци (Praetorpraetor peregrinus).
При [[Луций Корнелий Сула|Сула]] броят на преторите се увеличил до осем, при [[Гай Юлий Цезар|Цезар]] — до шестнадесет, а по време на Империятаимперията — до осемнадесет. По времето на Империятаимперията длъжността на преторите вече позагубила предишното си значение, но служила за заместване на цял ред висши административни постове и офицерскивоенни длъжности по пътя до [[сенат]]орската длъжност. ВПрез епохатаимператорската на Империятаепоха претори се наричали и висшите длъжностни лица в градовете.
