Уикипедия

Разведряване: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9:
 
Разведряването приключва след съветската интервенция в Афганистан, която води до американския бойкот на Олимпийските игри в Москва 1980г. С избирането на [[Роналд Рейгън]] за президент през 1980г., чрез кампания основана на анти-разведряване, се бележи края на периода на разведряването и връщане към военните действия от Студената война.
 
 
==Причини==
Силите на [[НАТО]] и Варшавският пакт имат сериозни причини да се стремят към намаляване на напрежението. [[Леонид Брежнев]] и другите от съветското управлението считат, че икономическата тежест от надпреварата в ядреното въоръжаване е неоснователна. Американската икономика също е във финансово затруднение, след като [[Виетнамската война]] изцежда средствата на правителството по същото време, когато и [[Линдън Джонсън]] (донякъде и [[Ричард Никсън]]) се опитва да засили ролята на социалната държава.
Влошените отношения с [[Народна Република Китай]], водещ до [[Китайско-Съветскиясъветски конфликт]], причинява значителни грижи на Съветския съюз. От управлението имат опасения, че Китайско-Американския Алианс е срещу тях и считат за необходимо да подобрят отношенията си със САЩ. Разведряването в отношенията с Китай вече е ‘размразило’ американските възгледи за [[комунизма]].
Груб паритет е бил постигнат в запасяването с [[ядрени оръжия]] при ясната възможност за взаимно гарантирано унищожение. Също така се появява и разбирането, че теорията за ‘относителните печалби’ по отношение на предсказуемите последици от войната, може вече да не е подходяща. Целта е ‘разумният среден път’. Брежнев и Никсън се надяват, че подобрените отношения ще засилят популярността им на родна почва и ще подсигурят властта им.
Няколко анти-ядрени движения подкрепят разведряването. Последвалата [[КубинскатаКубинска ракетна криза]] е пример за това, колко опасни стават отношенията между СССР и САЩ. [[Джон Кенеди]] и [[Никита Хрушчов]] се опитвали да избегнат риска от ядрена война, бивайки наясно, че ядреният арсенал на всяка от страните гарантира взаимно унищожение.
 
==Срещи и договори==
Line 22 ⟶ 21:
Най-ясната проява на разведряване е серията от срещи между лидерите на двете суперсили и договорите, които се подписват. Малко по-рано през 1960те, преди периода на разведряване, Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия бива подписан на 05 Август 1963 г. По-късно през същото десетилетие, [[Договора за неразпространение на ядрените оръжия]] и Договора за употреба на ядрено оръжие в космоса са двете основни стъпки към разведряването. Въпреки това, тяхната роля е предимно за ограничаване на амбициите на трети страни, които биха заплашили двете суперсили.
 
Безспорно най-значимото събитие преди подписването на споразуменията е изграждането на ‘[[ЧервениятГореща телефонлиния]]’ ‘червеният телефон’ (директна връзка между [[Кремъл]] и [[Белия дом]]) на 20.06.1963 г. Това създава доверие между двете страни и инициатива за процеса на разведряване.
Най-важните договори се съставят едва при администрацията на [[Никсън]] след 1969г. Политическият консултативен комитет на [[Варшавския договор]], изпраща предложение до Запада, призовавайки за среща по ‘сигурността и сътрудничеството в Европа’. Западът се съгласява и започват преговорите за действително намаляване на ядрените възможности на двете суперсили. Това води до подписването на [[САЛТ]] 1 през 1972. Неговата цел е ограничаване ядрения арсенал на всяка от страните, макар скоро да са преустановени след разработването на ракетите с разнопосочен обсег. Същата година на подписването на [[САЛТ]] 1, са сключени и Конвенцията за биологично оръжие и Договорът за антибалистични ракети. През 1972г. започват и преговорите за [[САЛТ]] 2.
 
По време на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа от 1975г, се изготвят [[Хелзинските споразумения]], които представляват редица договори по въпроси от икономика, политика и човешки права. Инициативата е на [[СССР]], включваща 35 страни от Европа. Сред дискутираните теми е и тази за нарушаването на човешките права в СССР. Съветската Конституция пряко нарушава Всеобщата декларацията за правата на човека на [[ООН]], като това става причина за ясното разделение между САЩ и СССР. Администрацията на [[Картър]] подкрепя групи в защита на човешките права в Съветския съюз, при което [[Леонид Брежнев]] обвинява САЩ във вмешателство във вътрешните дела на други страни. Това провокира засилена дискусия дали е редна намесата на други страни при нарушаване на права в дадена държава. Основните разногласия във философията на демократичната и еднопартийната държава не позволяват съвместяване на този въпрос. СССР пристъпва към отбрана на своите вътрешни политики по човешките права, като напада американската подкрепа на страни като [[ЮАР]] и [[Чили]], известни със сериозните нарушения на правата на човека.
[[Image:Leonid Brezhnev and Richard Nixon talks in 1973.png|left|thumb|[[Леонид Брежнев]] (ляво) и [[Ричард Никсън]] (дясно) по време на посещението на Брежнев във Вашингтон юни 1973г.; това е сред най-забележителните събития през разведряването.]]
През юли същата година, [[ПробнияПробният проект Аполо-Союз]] става първата интернационална космическа мисия, в която американски астронавти и двама руски [[космонавти]], провеждат съвместни експерименти. Тази мисия е предхождана от 5 години политически преговори и техническо сътрудничество, включително размяна на съветски и американски инженери между космическите центрове на двете страни.
 
През периода на разведряване значително се засилват и търговските отношения между блоковете. Главно големи количество зърно, които се изпращат от Запад към СССР всяка година, подпомагащо излизане от провала на колхозния строй, съветската колективизирана агрикултура.
Line 33 ⟶ 32:
 
==Продължаване на конфликтите==
Със затопляне на преките отношения, напрежението между суперсилите във връзка със страните от [[Третия свят]] се увеличава. Държавите, участващи в конфликтите в [[Южна Азия]] и [[Близкия Изток]] през 1973г., биват подкрепяни чрез дипломатически и военни средства от съответните блокове. В [[Латинска Америка]], САЩ продължават да блокират всякакви леви прояви в региона, като подкрепят десните военни преврати. През по-голямата част от ранното разведряване, Виетнамската война продължава да бушува. Никой от блоковете не се доверява на другия напълно, а потенциалът за ядрена война е постоянен. Всяка страна продължава да прицелва хиляди ядрени бойни глави на върха на междуконтинентални балистични ракети към градовете от двата блока, да поддържа подводници с ядрено оръжие на дълги разстояние в океаните, да държи хиляди самолети натоварени с ядрено оръжие в бойна готовност и да охранява постоянно границите в [[Корея]] и Европа със мащабни сухопътни сили. Усилията в шпионирането стават висш приоритет, разузнавателни сателити, дезертиране и измерителните сигнали са опити за спечелване на стратегическо предимство.
 
==Края на разведряването==
Съветското нахлуване в [[Афганистан]], което е с цел да ограничи съюзническите режими, води до сериозни критики на Запад и бойкот на Олимпиадата през 1980г в Москва. [[Джими Картър]] увеличава американския бюджет за отбрана и започва да финансира президента на [[Пакистан]] генерал [[Зия Ул Хак]], който в замяна ще субсидира анти-съветските муджахидински бойци в региона. На изборите за президент през 1980г. се избира [[Роналд Рейгън]], въз основа на кампанията му, противопоставящата се на направените отстъпки през периода на разведряване. Преговорите за [[САЛТ]] 2 са изоставени.
 
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Разведряване“.