Разведряване: Разлика между версии

 

{{обработка|форматиране}}

Със затопляне на преките отношения, напрежението между суперсилите във връзка със страните от [[Третия свят]] се увеличава. Държавите, участващи в конфликтите в [[Южна Азия]] и [[Близкия Изток]] през 1973г., биват подкрепяни чрез дипломатически и военни средства от съответните блокове. В [[Латинска Америка]], САЩ продължават да блокират всякакви леви прояви в региона, като подкрепят десните военни преврати. През по-голямата част от ранното разведряване, Виетнамската война продължава да бушува. Никой от блоковете не се доверява на другия напълно, а потенциалът за ядрена война е постоянен. Всяка страна продължава да прицелва хиляди ядрени бойни глави на върха на междуконтинентални балистични ракети към градовете от двата блока, да поддържа подводници с ядрено оръжие на дълги разстояние в океаните, да държи хиляди самолети натоварени с ядрено оръжие в бойна готовност и да охранява постоянно границите в [[Корея]] и Европа със мащабни сухопътни сили. Усилията в шпионирането стават висш приоритет, разузнавателни сателити, дезертиране и измерителните сигнали са опити за спечелване на стратегическо предимство.

 

Съветското нахлуване в [[Афганистан]], което е с цел да ограничи съюзническите режими, води до сериозни критики на Запад и бойкот на Олимпиадата през 1980г в Москва. [[Джими Картър]] увеличава американския бюджет за отбрана и започва да финансира президента на [[Пакистан]] генерал [[Зия Ул Хак]], който в замяна ще субсидира анти-съветските муджахидински бойци в региона. На изборите за президент през 1980г. се избира [[Роналд Рейгън]], въз основа на кампанията му, противопоставящата се на направените отстъпки през периода на разведряване. Преговорите за [[САЛТ]] 2 са изоставени.