Свръхпроводимост: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 1:
'''Свръхпроводимостта''' е явление, което се наблюдава при някои [[материал]]и при ниски [[температура|температури]]. То се характеризира с пълно отсъствие на [[електрическо съпротивление]] и [[заглушаването]] на вътрешното [[магнитно поле]] ([[ефект на Майснер]]).
 
Явлението е открито през [[1911]] г. от холандския физик [[Хейке Камерлинг Онес]]. Той изследва [[електрическо съпротивление|съпротивлението]] на чист [[живак]] при ниски температури. Получените резултати са изненадващи и неочаквани: под определена температура Т<sub>к</sub>, наречена [[критична]], съпротивлението на живака много бързо става равно на нула.
 
При свръхпроводниците доближаването до критичната им температура намалява съпротивлението им, докато се получи рязък спад до 0 [[ом]]a.
Свръхпроводниците намират различни приложения в [[инженерство]]о. Те могат да се използват като електромагнити, проводници във вериги, като част от медицината и други.
 
Тъй като те нямат съпротивление, провеждането на електричество през тях ще се извършва без използването на ток и загуба на енергия във формата на топлина. ТеоритичноТеоретично използването на свръхпроводници при доставката на електричество по [[Националната Мрежа]] би намалило разхода на въглероден диоксид и други замърсителни вещества от добива на електричество за същото търсене на електричество от пазара, тъй като ще се елиминира загубата на електричество като топлина в проводниците.
 
Използвайки
Ред 113:
</tr>
</table>
 
 
== Външни препратки ==