Разведряване: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 10:
==Причини==
Силите на [[НАТО]] и Варшавският пакт имат сериозни причини да се стремят към намаляване на напрежението. [[Леонид Брежнев]] и другите от съветското управлението считат, че икономическата тежест от надпреварата в ядреното въоръжаване е неоснователна. Американската икономика също е във финансово затруднение, след като [[Виетнамската война]] изцежда средствата на правителството по същото време, когато и [[Линдън Джонсън]] (донякъде и [[Ричард Никсън]]) се опитва да засили ролята на социалната държава.
Влошените отношения с [[Народна Република Китай]], водещ до [[Китайско-съветски конфликт]], причинява значителни грижи на Съветския съюз. От управлението имат опасения, че Китайско-Американския Алианс е срещу тях и считат за необходимо да подобрят отношенията си със САЩ. Разведряването в отношенията с Китай вече е ‘размразило’ американските възгледи за [[комунизма]].
Груб паритет е бил постигнат в запасяването с [[ядрени оръжия]] при ясната възможност за взаимно гарантирано унищожение. Също така се появява и разбирането, че теорията за ‘относителните печалби’ по отношение на предсказуемите последици от войната, може вече да не е подходяща. Целта е ‘разумният среден път’.
Брежнев и Никсън се надяват, че подобрените отношения ще засилят популярността им на родна почва и ще подсигурят властта им.
Няколко анти-ядрени движения подкрепят разведряването. Последвалата [[Кубинска ракетна криза]] е пример за това, колко опасни стават отношенията между СССР и САЩ. [[Джон Кенеди]] и [[Никита Хрушчов]] се опитвали да избегнат риска от ядрена война, бивайки наясно, че ядреният арсенал на всяка от страните гарантира взаимно унищожение.
Line 17 ⟶ 22:
[[File:Kosygin at the Glassboro Summit.jpg|thumb|right|Съветският министър-председател [[Алексей Косигин]] (отпред) до американския президент [[Линдън Джонсън]] по време на срещата в Гласборо]]
Най-ясната проява на разведряване е серията от срещи между лидерите на двете суперсили и договорите, които се подписват. Малко по-рано през 1960те, преди периода на разведряване, Договора за частична забрана на опитите с ядрени оръжия бива подписан на 05 Август 1963 г. По-късно през същото десетилетие, [[Договора за неразпространение на ядрените оръжия]] и Договора за употреба на ядрено оръжие в космоса са двете основни стъпки към разведряването. Въпреки това, тяхната роля е предимно за ограничаване на амбициите на трети страни, които биха заплашили двете суперсили. Безспорно най-значимото събитие преди подписването на споразуменията е изграждането на [[Гореща линия]] ‘червеният телефон’ (директна връзка между [[Кремъл]] и [[Белия дом]]) на 20.06.1963 г. Това създава доверие между двете страни и инициатива за процеса на разведряване.
Най-важните договори се съставят едва при администрацията на [[Никсън]] след 1969г. Политическият консултативен комитет на [[Варшавския договор]], изпраща предложение до Запада, призовавайки за среща по ‘сигурността и сътрудничеството в Европа’. Западът се съгласява и започват преговорите за действително намаляване на ядрените възможности на двете суперсили. Това води до подписването на [[САЛТ]] 1 през 1972. Неговата цел е ограничаване ядрения арсенал на всяка от страните, макар скоро да са преустановени след разработването на ракетите с разнопосочен обсег. Същата година на подписването на [[САЛТ]] 1, са сключени и Конвенцията за биологично оръжие и Договорът за антибалистични ракети. През 1972г. започват и преговорите за [[САЛТ]] 2.
Line 27 ⟶ 31:
През периода на разведряване значително се засилват и търговските отношения между блоковете. Главно големи количество зърно, които се изпращат от Запад към СССР всяка година, подпомагащо излизане от провала на колхозния строй, съветската колективизирана агрикултура.
По същото време, [[Поправката Джаксън-Ваник]] направена в закона от [[Джералд Форд]] на 3 януари 1975г., след неанонимен вот на двете камери на Щатския Конгрес, е проектирана с цел ливъридж на търговските отношения между СССР и САЩ, прави САЩ зависима от подобряване на човешките права в Съветския съюз и в частност позволяване на т.нар. руски ‘[[отказници]]’ да емигрират. Добавя се и клауза към приза Статут на най-облагодетелствана страна, в която се казва, че никоя страна, отказваща емиграция, не би могла да бъде наградена. Това предвижда Джаксън чрез метод на идеологизирано съдържание в разведряването, свързващо геополитика и човешки права.
Line 33 ⟶ 38:
==Край на разведряването==
Съветското нахлуване в [[Афганистан]], което е с цел да ограничи съюзническите режими, води до сериозни критики на Запад и бойкот на Олимпиадата през 1980г в Москва. [[Джими Картър]] увеличава американския бюджет за отбрана и започва да финансира президента на [[Пакистан]] генерал [[Зия Ул Хак]], който в замяна ще субсидира анти-съветските муджахидински бойци в региона.
На изборите за президент през 1980г. се избира [[Роналд Рейгън]], въз основа на кампанията му, противопоставящата се на направените отстъпки през периода на разведряване. Преговорите за [[САЛТ]] 2 са изоставени. ==Източници==
| |||