Средец (район): Разлика между версии

7742 байта изтрити ,  преди 10 години
копивио вероятно от http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec1.html
Редакция без резюме
(копивио вероятно от http://www.sredec-sofia.org/articles/sredec/sredec1.html)
 
на север - бул. "Княз Александър Дондуков", ул. "Московска" , ул. "Прага", ул. "Шипка" , ул. "Хан Омуртаг".
 
През 1879 г. е изготвен първият градоустройствен план на София от градския инженер С. Амадие и одобрен от княз Батенберг. Той преобразява силуета на града и оформя в голяма степен облика на днешния район "Средец". За изграждането на новата столица са привлечени едни от най-видните архитекти и строители за времето си - арх. Константин Йованович – виенски архитект, по производ българин, е проектирал сградата на Народното събрание. Първият градски архитект, чехът Антонин (Адолф) Колар, проектира министерството на войната, хотел "България", Военния клуб и др., а швейцарецът Херман Майер – читалище "Славянска беседа", сградите на Българската академия на науките, Българската народна банка, както и мавзолея на княз Александър Батенберг. Австриецът Фридрих Гюнангер е проектирал Духовната академия (Богословския факултет) и е участвал в преустройството на Княжеския дворец. Кирил Маричков, завършил в Германия, проектира Доходната сграда на ул. "Леге" 4, и сградата на ул. "Съборна" 2 (бившият хотел "Империал"). Арх. Йордан Миланов, роден в гр. Елена и завършил архитектура във Виена, изработва окончателния проект на Ректората на Софийския Университет и ръководи строителството му.
През 1891г., по проект на главния архитект на София Арнолд Колар и на Вацлав Прошек, е построен Орлов мост - символичната врата на града. Името идва от бронзовите статуи на орли върху моста, които са негови символични покровители и защитници. Орлов мост е построен и като символ на свободата. Тук са посрещнати диарбекирските затворници, борци за религиозна и национална свобода.
Район "Средец" не е голям по територия, но е истински административен, политически, културен, образователен, духовен, търговски, бизнес и спортен център на столицата. Той е сърцето на София.
 
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ
Ротондата "Свети Георги" е построена през 4в. и е смятана за най-старата запазена сграда в град София. Тя се намира във вътрешния двор между сградите на хотел Шератон и Президентството на ул "Дондуков" №2, на ниво, с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Църквата е част от по-голям археологически комплекс: зад апсидата се намират част от някогашна римска улица (със запазена канализация), основите на една голяма трикорабна базилика, вероятно обществена сграда, и на по-малки сгради, едната от които с римската отоплителна система "хипокауст" - плочките, повдигащи пода, могат да се видят. Специалистите я определят като една от най-красивите постройки в т.нар. "Константинов квартал", оцеляла, макар и частично, и до днес.
Ротондата е част от голяма антична култова сграда от 4 век. Построена е от червени печени тухли, с усложнен симетричен план. Самата ротонда представлява централно куполно помещение с кръгъл план върху квадратна основа с полукръгли ниши в ъглите. Още от 4 век се е използвала за покръствания. Куполът ѝ се издига на 13,70 м от пода. В нея са били изложени мощите на националния светец Иван Рилски, докато са били пренасяни от Търново към Рилския манастир. През 16 век църквата е преустроена в джамия, а през 19 век отново си връща старото предназначение. Въпреки неголемите размери, този паметник от раннохристиянската епоха има внушително въздействие и е обект на археологически изследвания от страна на световноизвестни археолози.
Ротондата "Свети Георги" е изобразена на герба на район "Средец".http://www.sredec-sofia.org/Images/rotonda.jpg
 
Народният театър "Иван Вазов"
С решение на Народното събрание 1898г. се създава фонд за събиране на средства за построяване на театрална сграда. Проектирането и е поверено на виенските архитекти Х. Хелмер и Ф. Фелнер - най-известните по това време имена в тази област на строителството, проектирали опери и театри във Виена, Прага, Будапеща, Одеса, Загреб, Висбаден и много други градове. През 1904г. драматичната трупа "Сълза и смях" приема името "Български народен театър". Новопостроената сграда е открита на 3 януари 1907г.
Главен режисьор на театъра е Йозеф Шмаха. Към основоположниците на театъра принадлежат актьорите Васил Кирков, Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов, Христо Ганчев, Атанас Кирчев, Вера Игнатиева, Златина Недева, Иван Попов, Гено Киров, Елена Снежина, Теодорина Стойчева и др. През 1908 г. за директор е назначен Пенчо Славейков. Макар да остава на тази длъжност само една година, високата му взискателност по отношение на репертоара и сценичната реализация става отправна точка в по-нататъшното развитие на театъра. За драматур Пенчо Славейков назначава Пейо Яворов, който до трагичното си ослепяване през 1913 г. продължава линията на висока взискателност при по-нататъшното изграждане на все още младия творчески институт. Значителна част от артистите в трупата са възпитаници на руската театрална школа, други са получили театрално образование в средноевропеските страни. Специално внимание театърът отделя на българската драматургия, заедно с това сцената му е отворена за всичко ново и значително в европейските театрални метрополии. Показвайки се неподвластен на консервативното мислене, през 1920 г. артистичният съвет дава възможност на наскоро завърналия се от Берлин поет Гео Милев за режисьорски дебют с "Мъртвешки танц" на Стриндберг в духа на експресионизма.
През 1923г. по време на юбилейни тържества на сцената избухва пожар, който се прехвърля в зрителната зала и унищожава цялата сграда. Тя е възстановена през 1929г. по проект на немския архитект Мартин Дюлфер.http://www.sredec-sofia.org/Images/n_theater.jpg
 
Народното събрание
Сградата на Народното събрание е една от първите обществени сгради, построени след Освобождението. Намира се на площад "Народно събрание" №22 в гр. София. Проектът е изработен от архитекта Константин Йованович - виенски и швейцарски възпитаник. Основният камък е положен на 4 юни 1884 г., а строежът е завършен през 1885 г. Впоследствие сградата се достроява и се правят реконструкции. Обявена е за паметник на културата.http://www.sredec-sofia.org/Images/parliament.jpg
{{София-мъниче}}