Мозъчен тръст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
 
== Мозъчни тръстове в България ==
Реформите в България не могат да се считат за особено [[либерализъм|либерални]]. Онова, което е особено характерно за тях, е силен стремеж да се адаптира новият нормативен дизайн към частно-групови интереси чрез застъпничество и лобиране.<ref>[http://epi-bg.org/dmdocuments/lobirane.i.lob.praktiki-ALL.pdf Лобиране и лобистки практики, Институт за икономическа политика]</ref> Това до голяма степен обяснява феномена на "свръхактивните мозъчни тръстове". Практически те се оказват механизъм, чрез който в нормативния дизайн се включват привилегии за специфични групови интереси. Широката академична дискусия се избягва и затова чрез "свръхактивните мозъчни тръстове" академичната общност реално е изключена от участие в нормативния дизайн. Съществува мнение, че участието на национални експерти по създаването на новите правни норми и тяхната оценка се подменя с псевдоекспертни оценки и групови привилегии, деформиращи нормативно-институционалния дизайн. За разлика от американски модел за строга регламентация на лобизма, предвиждащ стриктни задължения
за лобистите за разкриване на информация за целите и бюджета с който оперират в своята дейност, европейската практика се основава на минимални и неформални стандарти за извършване на консултации със заинтересованите страни в процеса на подготовка на общностната политика. В това отношение е съвсем пресен примера с подписването на споразумението [[ACTA]] от повечето европейски страни без каквото и да е обсъждане със заинтересованите общности.
 
== Вътрешни препратки ==