Якобинска диктатура: Разлика между версии

Под натиск на [[санкюлоти|санкюлотите]] и на "бесните" са приети ''Законът за всеобщия максимум'' (loi du maximum general) и ''Законът за подозрителните'' (loi des suspects). С първия се поставя горна граница на цените и заплатите, а вторият обявява всички врагове на революцията за заподозряни и е насочен срещу "привържениците на тиранството, федерализма и враговете на свободата" (в това число спекулантите). Двата закона отговарят на съществуващото през 1793 г. обществено очакване за наказания и защита на революцията. Органът, определящ наказанията за заподзрянитезаподозряните и лихварите става реорганизираният ''Революционен трибунал'' (Tribuna revolutionaire). Провеждането на политиката на терор води до засилване на позициите на [[Комитет за обществено спасение|Комитета за обществено спасение]] и на кръга около [[Робеспиер]] - водача на якобинците. След неуспешни опити за атентати срещу деятели на революцията, арестите и екзекуциите зачестяват. Периодът между 10 юни (1794) и 27 юли е известен като ''големия терор'' ("grande Terreur"). Якобинската диктатура завършва с арестуването и екзекутирането на Робеспиер и неговите сподвижници Сен Жуст и Кутон. То става по предложение на група заговорници в Конвента, между които са депутати, страхуващи да станат следващите жертви на терора, и представители на умерената буржоазия, желаеща възстановяване на икономическите свободи. По време на якобинската диктатура са екзекутирани 35 до 40 хиляди французи. 85% от тях произхождат от третото съсловие, 8,5 % са аристократи, а 6,5% духовници.