Митре Влаха: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 25:
В началото на април 1904 година Митре се събира с [[Георги Попхристов]] и формира нова чета, която бързо се разраства и ръководството на [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен окръг]] го прави главен войвода на [[Костенария]]та и по-късно районен войвода на целия [[Костурски революционен район]]. Тогава негов секретар е [[Пандо Чулков]]<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_21.html]</ref>. На 24 юни 1904 година са предадени от гъркоманския кмет на Кономлади, след което убиват него и другите предатели. Турския аскер дава 30 убити, включително командира им, и успешно бягат от селото<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_21.html]</ref>.
Като войвода на най-югозападната българска област Митре Влаха започва да води и упорита борба с появилата се [[гръцка въоръжена пропаганда в Македония]]. Митре Влаха на няколко пъти се сражава с гръцки андартски чети. В средата на септември Митре Влаха [[Битка при Ощима|се сражава]] край [[Ощима]] с четата на [[Евтимиос Каудис]], като ожесточената престрелка е прекъсната след появата на турски аскер.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51-52.</ref> На 30 ноември Митре Влаха и [[Геро Ресенски]] нападат Каудис и [[Спирос Спиромилиос]] в главната им база в [[Желево]], но в критичния момент пристигат османски войски и стотина души милиция от влашкото село [[Писодер]] и андартите са спасени.<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/24.html Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1943, стр. 193.]</ref><ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 52.</ref>
На [[10 октомври]] [[1905]] г. обединените чети на Митре Влаха и [[Пандо Кляшев]] викат чрез писмо ресенската чета на [[Насо Кършаков]] в село [[Буковик (Ном_Лерин)|Буковик]]. Разузнаващата около [[Преспанско езеро|Преспанското езеро]] чета пристига ден по-късно в лагера на костурските войводи. Андартският командир [[Василакис Лахтарис]] идва с чета от 120 души от село [[Желево]] (днес Андартико), като има за цел да нападне Буковик и [[Оровник (Ном Лерин)|Оровник]]. На [[15 октомври]] поручикът от гръцката армия и командир на андартска чета влиза с всичките си четници в село Оровник, хваща дузина от първенците на селото, като им предлага да станат патриаршисти. Обединените чети на ВМОРО, разделени на 3 отряда за засада и един атакуващ наближават селото. Изненадващата атака командвана от Митре Влаха води до смъртта на 13 андарти, другите панически бягат в Желево, откъде се изтеглят към [[Лерин]]. При повторното си си завръщане Василикис Лахтарис отсяда в село [[Нивици]] (днес Псарадес) с 30 свой четници, където е предаден на турците от местното българско население.<ref>[http://www.macedonia-science.org/gallery/displayimage-26-10.html „По дирите на андартите“, „Илюстрация Илинден“, година І, брой 3]</ref>
| |||