Битка при Ощима: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 15:
| командир2 = [[Евтимиос Каудис]]
| сила1 =
| сила2 = 13
| жертви1 =
| жертви2 =
Ред 24:
През август 1904 година андартската чета на Евтимиос Каудис се появява в [[Костурско]] и се установява в района на влашкото гъркоманско село [[Писодер]] и българското, отчасти гъркоманско [[Желево]], откъдето е вторият му капитан [[Павел Киров]]. Каудис се опитва да повдигне гръцкия дух в Костурско, който силно пострадва след [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], когато българските села масово започват да се отказват от [[Цариградска патриаршия|Патриаршията]] и да стават [[Българска екзархия|екзархистки]]. Каудис се стреми към сблъсък с местните български чети, за да може да повдигне авторитета си и да успокои гъркоманите в района.
На 17 септември четата му, разположена между Писодерския манастир „Света Троица“ и Писодер, получава известие от желевчанина Илия Касдукис, че четата на Митре Влаха е между [[Търново (дем Преспа)|Търново]] и Ощима. Каудис разделя четата си на четири и прави засада, но Митре Влаха по друг път пристига в Ощима. На другия ден гърците навлизат в селото, за да дадат битка в него, но българите ги усещат и решават да излязат извън селото. Така се сблъскват лице в лице и гърците са принудени да отстъпят и да се укперят в покрайнините. Българската чета се укперява в къщите и поддържа стрелба по хората на Каудис като същевременно два отряда се опитват да ги обкръжат. Каудис усеща обкръжението и заповядва изтегляне извън селото и укперяване на хълма. Трима от четниците му обаче - Ставрос Зулис, [[Емануил Скундрис]] и Динас Стерьос не успяват да се изтеглят и
В това време в битката се намесва българска милиция от околните екзархийски села Търново, [[Кономлади]], [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] и [[Бесвиня]].
Ожесточената престрелка е прекъсната след появата на турски аскер.<ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51-52.</ref>
|