Праславянски език: Разлика между версии

В развоя си праславянският език се сблъсква с влияния и на различни неславянски езици, най-вече езици от германската и иранската група. Германски заемки са например лексемите *''gąsъ'' „гъска“ (вместо *''žąsъ''), *''koldjędzьkoldędzь'' „кладенец“, *''kъnjędzьkъnędzь'' „княз“, *''velьbądъwelьbądъ'' „камила“, *''kupiti'' „купя“, *''stьklo'' „стъкло“, *''хъlmъ'' „хълм“ (вместо *''šelmъ''), *''bukъ'' „бук“ (вместо *''buzъ'') и др. Ирански заемки са лексеми като *''bogъ'' „бог“, *''rajrajь'' „рай“, *''sъto'' „сто“ (вместо *''sęto''), *''хъrvаtъхъrwаtъ'' „хърват“ и др.

Предполага се, че още в праславянската родина праславянският език се разпада на 2 диалекта, наричани по различен начин от различни учени: ''западен'' или ''северозападен'' и ''източен'' или ''югоизточен''. Към източния принадлежи и по-късно отцепилият се южнославянски клон. Това разделение се появява в резултат на [[Палатализация в славянските езици|палатализациите]] на задноезичните ''k'', ''g'', ''х'' пред предни гласни. [[Палатализация в славянските езици#Първа палатализация на k, g, ch|Първата палатализация]] дава еднакви резултати на цялата праславянска територия: ''č'', ''dž'', ''š'', докато [[Палатализация в славянските езици#Втора палатализация на k, g, ch|втората]] дава еднакви резултати само при ''k'', ''g'' : ''c'', ''dz''; в западния диалект резултатите от първа и втора палатализация за ''х'' се изравняват – ''š'', а в източния диалект обсегът на втора палатализация е по-голям: групите ''gvgw'', ''kvkw'', ''хvхw'' : ''dzvdzw'', ''cvcw'', ''svsw'' (''gvězdagwězda'' > ''dzvězdadzwězda'', ''květъkwětъ'' > ''cvětъcwětъ''). Западният и източният диалект се различават и по запазването или промяната на групите ''tl'' и ''dl'': в западнославянския се запазват непроменени, а в източния ''t'' и ''d'' отпадат и остава само ''l'': ''četlъ'' >''čelъ'', ''vedlъwedlъ'' > ''velъwelъ''.

Промяната на групите *''ktĭ'' / *''tj'' и *''dj'' в двата диалекта също дава различни резултати. Първоначално в източния диалект се получават ''ččč'' и ''dždždž'', а в западните – ''c'' и ''dz''. По-късно, в източния диалект, тези групи се промените допълнително, като в старобългарски вече на техните места имаме ''št'' <''tššč'' < ''ččč'' и ''žd'' < ''džždž'', получени чрез ''консонантна метатеза'': ''преграден'' + ''проходен'' > ''проходен'' +< ''преграденdždž''. Състоянието в новощокавските [[сръбски език|сръбски]] диалекти, обаче, показва, че те или са били извън обсега на действие на тези промени, или са засегнати от тях слабо: *''ktĭ'' / *''tj'' > ''ť'' > ''ć'' (''noć'', ''kuća'') и *''dj'' > ''ď'' > ''đ'' (''međa'').

* югозападен: ''trot'', ''tlot'', ''tret'', ''tlet'' (на север) и ''trat'', ''tlat'', ''trět'', ''tlět'' (на юг): <br>[[полски език|полски]]: ''gród'', ''młody'', ''dzewodrzewo'', ''mleko''<br>старобългарски: ''gradъ'', ''mladъ'', ''drěvo'', ''mlěko''<br>[[чешки език|чешки]]: ''hrad'', mlady'', ''dřevo'', ''mléko''