Трудов договор: Разлика между версии

'''Трудовият договор''' е вид [[Договор|договор]], по силата на който възниква индивидуално трудово правоотношение между [[Работодател|работодателяработодател]] и наетотонаето лице. Трудовият договор

Договорът задължава наетото лице да предоставя своята [[Труд|работна сила]] при спазването на определена трудова дисциплина, а работодателят - да осигуриосигурява безопасни условия за изпълнението на поставените задачи и да заплатизаплаща съответнотодоговореното трудово възнаграждение.<ref>http://www.lawsbg.com/lectures/67-trudovopr/270-trudov-dogovor.html</ref>

Според действащото в [[България]] законодателство трудовият договор има специфични [[Право|юридически]] особености, които са регламентирани в [[Кодекс на труда|Кодекса на труда]] (КТ) и приложимите към него [[Нормативен акт|нормативни актове]].

Според Кодекса на труда, трудовият договор винаги е:

* '''двустранен''' - сключва се винаги между две2 страни: [[Работодател|работодател]] и работник (наето лице)<ref>Кодекс на труда, чл. 64</ref>;

* '''комутативен''' - и работникът, но и работодателят знаят своите права и задължения<ref>Кодекс на труда, чл. 66</ref>;

* '''консенсуален''' - сключва се при постигане на съгласие между двете2-те страни по договора, а не със започването на неговото изпълнение<ref>Кодекс на труда, чл. 63</ref>;

Трудовият договор е ключов фактор за възникването на трудово правоотношение, който регламентира съдържанието на отношението между двете2-те страни.

На основание чл. 66 от [[Кодекс на труда|Кодекса на труда]] трудовият договор трябва да съдържа:

* '''мястото на работата''' - посочват се териториалните граници, в рамките на които наетото лице трябва да упражнява своята [[Труд|работна сила]];

* '''трудово възнаграждение''' - посочва се размераразмерът на основното и допълнителните трудови възнграждениявъзнаграждения, които произтичат от условията на трудадоговора.

Нито еднаНикоя от страните по договора не може да внася в него едностранни изменения.<ref>Кодекс на труда, чл. 213</ref> Ако еднанякоя от страните промени договора без съгласието на другата, то ощетената страна има правото на [[Неустойка|обезщетение]] и дори да прекрати договора в случаите, в които е налице [[Престъпление|незаконно]] изменение на клаузите или неизпълнение на поетите ангажименти по договора.