Битка при Ощима: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
| командир1 = [[Митре Влаха]]
| командир2 = [[Евтимиос Каудис]]
| сила1 = ?четници и милиция
| сила2 = ?13 четници и милиция
| жертви1 = 9 убити четници
| жертви2 = 2 ранени
}}
'''Битката при Ощима''' ({{lang-el|Η μάχη στο Όστιμα}}) е бой между четата на войводата на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] [[Митре Влаха]] и [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцката андартска чета]] на [[Евтимиос Каудис]], станал на 17 (30) септември 1904 година край костурското село [[Ощима]]. Битката е първото въоръжено стълкновение между българска и гръцка чета по време на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония.
Ред 26:
На 17 септември четата му, разположена между Писодерския манастир „Света Троица“ и Писодер, получава известие от желевчанина Илия Касдукис, че четата на Митре Влаха е между [[Търново (дем Преспа)|Търново]] и Ощима. Каудис разделя четата си на четири и прави засада, но Митре Влаха по друг път пристига в Ощима. На другия ден гърците навлизат в селото, за да дадат битка в него, но българите ги усещат и решават да излязат извън селото. Така се сблъскват лице в лице и гърците са принудени да отстъпят и да се укперят в покрайнините. Българската чета се укперява в къщите и поддържа стрелба по хората на Каудис като същевременно два отряда се опитват да ги обкръжат. Каудис усеща обкръжението и заповядва изтегляне извън селото и укперяване на хълма. Трима от четниците му обаче - Ставрос Зулис, [[Емануил Скундрис]] и Динас Стерьос не успяват да се изтеглят и са обградени в селото. Успяват да убият Костандо, заместника на Митре влаха, който с трима четници се опитва да овладее хълма. Каудис с половината от хората си прави три неуспешни опита да пробие българския обръч, но в крайна сметка под прикрието на огъня им - тримата му четници се укрепяват в една къща.
 
В това време в битката се намесва българска милиция от околните екзархийски села Търново, [[Кономлади]], [[Брезница (дем Преспа)|Брезница]] и [[Бесвиня]], както и гъркоманска милиция от Желево. Българите правят опит да нахлуят в Желево, но са отблъснати. В подкрепа на българска страна се явява и милиция от преспанските села, а на гръцка около 12 часа - милиция от [[Писодер]], начело със [[Ставрос Цамис]] и 10 турски войници. Българите успяват да запалят къщата, в която са се укрепили Зулис, Скундрис и Стерьос, но те се преместват в друга. След появата на аскера битката край селото затихва и продължава единствено обсадата на тримата гръцки четници в селото. При настъпването на тъмнината Каудис прави последен опит да спаси обградените, но е отблъснат и се прибира в Желево. При изтеглянето му тримата успяват да се измъкнат. Според спомените на Каудис българите губят девет четници, а от гръцка страна са ранени Йоанис Сейменис и Емануил Скундрис.
 
ОжесточенатаБългарският престрелканеуспех еда прекъснатаунищожат следгръцката появатачета напри турскиОщима аскер.<ref>Даскалов,повдига Георги.духа Българитена гъркоманите в Егейскарайона Македония,и МНИ,създава София,условия 1996,за стр.увеличаване 51-52на подкрепата за следващите гръцки чети.</ref><ref>Ευθύμιος Καούδης, Απομνημονεύματα (1903 - 1907), επιμέλεια ΄Αγγελος Χοτζίδης, Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα, Θεσσαλονίκη 1996</ref><ref>Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 51-52.</ref>
 
==Бележки==