Георги Кондолов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 15:
Роден е през [[1858]] г. в село [[Велика (Вилает Лозенград)|Велика]], Малкотърновско. Истинското му име е Желязко, прекръстен по-късно от по-големия си брат Иван на Георги. Заради това по-късно е наричан “дядо Желю”. Георги Кондолов произхожда от многодетно бедно семейство. Още от детските си години напуска дома си и е принуден да изкарва прехраната си като дърводелски чирак в [[Цариград]]. След Освобождението на България напуска Цариград и се установява на местоживеене в [[Хасково]], където се запознава с [[Христо Арнаудов]], братовчед на бъдещата му съпруга Донка, с когото откриват самостоятелна дърводелска работилница.
 
Участва като доброволец срещу [[Родопски метеж (1878)|въстаналото турско население в Родопите]], в качеството си на войвода в отряда на Козлуджански отдел на 1-ва Еникьойска чета, където е награден с бронзов медал от княз [[Александър Батенберг]]. През [[1898]] г., няколко години след женитбата си за Донка Хубенова, Кондолов заедно със семейството си се преселва в град [[Бургас]]. Открива работилница и работи по занаята си. Запознава се със свои съидейници и се включва в Македонското дружество "Пирин планина". Впоследствие заедно с [[Георги Минков]], [[Григор Дяков]], [[Стоян Петров (революционер)|Стоян Петров]], [[Иван Златарев (революционер)|Иван Златарев]] и други основава на [[15 декември]] [[1896]] година клон на Одринското преселенско дружество [[Странджа (организация)|„Странджа“]]. Участва и на 1-ия Учредителен конгрес на одринските дружества в България, проведен на [[19 февруари]] [[1897]] година. След конгреса [[Петко войвода]], Георги Кондолов, Стоян Петров и други създават таен революционен комитет с ръководител Петко войвода, като помощен орган към Централното дружество във Варна, който има за задача да подпомага организирането и изпращането на въоръжени чети в поробена [[Тракия]]. В 1900 година заедно с [[Георги Минков]] е делегат на Бургаското дружество на [[Седми македонски конгрес|Седмия македонски конгрес]].<ref>Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.</ref>
 
=== Начало на въоръжената борба в Тракия ===
През 1899 година става ръководител на "македоно-одрински комитет", а в началото на 1901 г. в село Аланкайряк (днес [[Ясна поляна]]) формира агитационно-пропагандна чета от 10 души, която е предназначена да действа в района на [[Странджа|Странджа планина]]. Междувременно се запознава с [[Гоце Делчев]], който му гласува голямо доверие. Четата на Кондолов навлиза в района и обикаля селата [[Маглаик]], Паспалово и [[Мокрешево]], където се свързва с местните революционни комитети. Бягайки от турски аскер, четата достига родното село на Георги Кондолов. Четата отново е разкрита в района на [[Стоилово]] и [[Бръшлян (село)|Сърмашик]], като след това се изтегля в България. Въпреки допуснатите грешки, поради неопитност и неспазване на революционната конспирация, първата чета на Кондолов изиграва важна роля за повдигане духа на населението в района на Странджа. Кондолов успява да привлече и посвети на делото значителен брой патриотично настроени българи в много малкотърновски села.
 
С втората чета Кондолов навлиза в Малкотърновско на 24 май 1902 г. През октомври заболява и временно напуска четата, като заминава на лечение в Бургас. След като възстановява здравето си, през месец ноември, Георги Кондолов отново застава начело на четата и обикаля селата Паспалово, [[Мокрешево]], [[Карадере (Вилает Лозенград)|Карадере]], [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]], [[Пирок (Вилает Лозенград)|Пирок]]. В [[Чаглаик]] се среща с [[Лазар Маджаров]], с когото уточняват канала за пренасяне на оръжие от [[Казъклисе]] – [[Горна Канара]] – [[Долна Канара]] – [[Таштепе]]- [[Ковчаз]]- Пирок. С втората си чета Кондолов постига значително по-големи резултати. Проведени са организационни мероприятия за укрепване на селските комитети. Изградени са смъртни дружини. Отделено е внимание на бойната подготовка на местното население. Четата допринася за заздравяване и разрастване на революционното движение в Малкотърновски район.
Ред 57:
[[Категория:Личности (Бургас)]]
[[Категория:Българи в Османската империя]]
[[Категория:Дейци на ВМОК]]
 
[[de:Georgi Kondolow]]