Димитър Паликрушев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 12:
 
== Биография ==
Роден е във [[Виница (Република Македония)|Виница]], днешна [[Република Македония]]. Още в младежките си години се включва в борбата за обединена [[България]]. Негов пряк ръководител в дейността му на революционер е [[Тодор Александров]]. От 1920 до 1922 година работи за ВМОРО из [[Вардарска Македония]]. Преследван от сръбските власти в 1922 година сестава включванелегален ви четатае помощник на Тодор Александроввелешкия и участвакочански ввойвода две[[Стефан големи биткиПетков в Щипско(революционер)|Стефан и МалешевскоПетков]]. В 1923 година участва в сражение при село [[Танатарци]] на обединените щипска и кочанска чета, както и в сражението при [[Готен]].<ref>Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 - 1924, Льовен, 1965, стр. 719.</ref> Помощник е на велешкия и кочанския войвода [[Стефан Петков (революционер)|Стефан Петков]].

След това сформира около себе си своя чета, с която действа във Велешко.<ref>Македония, 29 май, 1933 г.</ref>

След убийството на [[Александър Протогеров]] през 1928 година минава на страната на [[Иван Михайлов]].<ref>Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 812.</ref>
 
На 19 април 1933 година [[Дончо Христов]] заедно с Димитър Паликрушев, [[Стоян Георгиев (Драгобраще)|Стоян Георгиев]], [[Ангел Симеонов]] и [[Васил Николов]] нападат жандармерийска станция в село [[Драмче]] и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват, като цялата чета загива по време на битката. Братът и бащата на Димитър Паликрушев са принудени от сръбската власт да черпят с ракия и вино за убийството на неговата смърт<ref>[http://www.promacedonia.org/mni/mni4_5.html „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 199]</ref>. Оставя жена и две деца.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.</ref><ref>Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 194.</ref>