|
Днес музеят разполага със застроена експозиционна площ от 5 хил. кв. м, в която се разгръща тематична и колекционна експозиция с изразена мобилност и гъвкавост. Библиотеката и компютърнияъ център осигурявят достъп до специализирана литература и електронен достъп до колекциите на музея. Външната експозиционна площ е 40 дка, с покрита част от 500 кв. м. Фондохранилищата на музея са разположени на площ от 4,2 дка. Извън експозиционната си площ музеят има зали за временни изложби, брифинг зали, две мобилни конферентни зали с 50 и 200 места, книжарница, кафенета.
== Танков скандал<ref>"Нов скандал със старите немски танкове "Майбах", вестник [[Файл:Sofia Military Museum Greater Bulgaria Lion.jpg|дясно|мини|250п|Статуя в двора на Националния военноисторически музей с карта на [[Велика България (политическа концепция)|Велика България]].]]
"[http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=3603§ionId=2&id=0000403 Сега]", петък, 8.5.2009 г.</ref> ==
На 6 май [[2009]] година тогавашният директор на музея полк. [[Петко Йотов]] дава интервю пред Информационна агенция "Фокус", в което отрича ценността за българската история и музейно дело на бронетанковата техника, съхранявана десетилетия наред в укрепена линия по българо-турската граница и придобила популярност в българските медии като "танковете Майбах".<ref>"Майбахи гният в Пионерските казарми", вестник "[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=223723 24 часа]", вторник, 8 септември 2009 г.</ref> Според него "това наистина са жалки, тъжни отпадъци", от които "не може да се сглоби един пълен експонат".<ref>"Полк. Петко Йотов: От получените елементи от танковете „Майбах” не може да се сглоби един цял експонат", 06 май 2009, Агенция "Фокус".</ref><ref>"Директорът на Националния военноисторически музей полк. Петко Йотов в интервю за Агенция „Фокус”", Гореща тема [http://www.focus-news.net/?id=h2390 "За славата на България"], 07 май 2009.</ref> По предложение на няколко последователно работили експертни комисии от извадените от укрепената линия общо над 80 броя техника на НВИМ са предложени следните представителни образци, впоследствие отказани от Петко Йотов като лишени от стойност:
* два екземпляра оръдейна система Круп-Грюзон;
* [[Ягдпанцер IV|щурмово оръдие Т-4 Ягдпанцер]];
* катерно оръдие Ф-34 с купол на танк [[Т-34]] ранен вариант;
* купол от [[Panzerkampfwagen III|танк Т-3]];
* [[Panzerkampfwagen IV|танк Т-4]] вариант J късно производство;
* танк Т-4 вариант J ранно производство;
* танк Т-4 вариант Н ранно производство;
* танк Т-4 вариант G късно производство;
* танк Т-4 вариант Н късно производство;
* танк Т-4 вариант Н средно производство;
* танк Т-4 вариант F;
* танк Т-4 вариант G ранно производство (оборудван за картечна точка без оръдейна система);
* танк Т-4 вариант J ранно производство (оборудван за картечна точка без оръдейна система);
* танк Т-4 вариант J късно производство (оборудван за картечна точка без оръдейна система);
* танк Т-4 с вградена руска оръдейна система ЗИС-3;
* [[Щурмгешюц III|щурмово оръдие Т-3]] вариант G.
Изявлението на Йотов е отхвърлено категорично от членовете на експертните комисии, понеже "има отделни единици техника, които са в по-добро състояние от тези, намиращи се в НВИМ", танковете са "експонати с изключително значение за историята на Българската армия", между които има " уникални образци техника, с които не разполага нито един музей в България, а в световен мащаб са запазени единични екземпляри", а твърденията на Йотов за лошото им състояние са окачествени като направени по "изключително некомпетентен начин".<ref>"Членове на комисиите за оценка на танковете "Майбах" възразиха срещу думи на директора на НВИМ", 07 май 2009, Агенция "Фокус".</ref><ref>"Агенция “Фокус”. Членове на комисиите за оценка на танковете "Майбах" възразиха срещу думи на директора на НВИМ", Гореща тема [http://www.focus-news.net/?id=h2390 "За славата на България"], 07 май 2009.</ref>
В последствие се оказва. че членовете на комисиите са били прави и в края на 2011 година няколко броя от посочените по-горе образци техника са реставрирани до ниво силует в Армейската ремонтна работилница в гр. Сливен, а не малка част от тях са дарени на Музея на бойната слава в гр. Ямбол. Основен двигател за това е д-р Димитров от Ямбол.
Силно притеснено от това развитие, ръководството на НВИМ предприема спешни мерки за възстановяване на част от "танковата" си експозиция. На ненормално висока цена са пребоядисани танковете от периода на Втората световна война. По този начин, управата на НВИМ още веднъж доказва своята неадекватност към съвременните реалности.
== Изнесени експозиции ==
| 