Разлика между версии на „Какараска“

Според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в началото на [[20 век]] Какараска има 500 жители българи.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_14.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 176.]</ref>
 
В първото десетилетие на 20 век населението на Какараска е в лоното на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 336 българи патриаршисти [[гъркомани]] и 48 цигани. В Какараска работи гръцко начално училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 200-201.</ref> По-късно селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] и в него има българско училище. В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев в Какараска учител е Иван Спиров, а учениците са 19 (14 момчета и 5 момичета).<ref>Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 145.</ref> В 1908 година по гръцки данни в селото има „40 православни гърци под български терор“.<ref>Αθανάσιος Χαλκιόπουλος, Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου, Αθήναι 1910. Цитирано по: [http://dim-skout.ser.sch.gr/stoixeia.htm Δημοτικό Σχολείο Σκουτάρεως Σερρών]</ref>
 
В доклад от 20 януари 1910 година училищният инспектор на Българската екзархия в Сяр пише в доклад:
 
{{цитат|Какараска е чифлик с 30 къщи - българи и цигани, които са се отказали от Екзархията. Чифликът е собственост на трима стопани, един от които е болницата в гр. Сяр. Тя е построила ново училище само за 4-5 деца. В селото няма църква. Учителят Иван Спиров няма необходимата подготовка и практика... Учениците са 19, от които 14 момчета и 5 момичета.<ref>Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 145.</ref>}}
 
Селото е освободено от [[османско владичество]] от [[Седма рилска дивизия]] по време на [[Балканска война|Балканската война]] през октомври [[1912]] година. През юни [[1913]] година по време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] селото е завзето от гръцката армия и по силата на [[Букурещки договор|Букурещкия договор]] е включено в рамките на Гърция.
Анонимен потребител