Хаус: Разлика между версии

 

Основният елемент в хаус музиката е изнесеният 4/4 ритъм, генериран най-често с барабани. Характерно за този тип музика е непрекъснато повтарящата се [[бас]] линия. Често пъти се включват семпли и от други стилове като [[джаз]], [[блус]] или синт поп и [[перкусии]].

Други големи имена, имащи цялостен принос за развитието на хауса, са Дани Тенаглия, Ерик Морило, [[Дейвид Моралес]], Джуниор Васкес, Сандер Клайненберг, Тод Тери, Джъдж Джулс, Пол Окенфолд, Луи Вега, Диджей Пиер. Тези хора са осовоположниците на определени елементи в стила като цяло, които се ползват от много диджеи и продуценти до ден днешен.

 

Хаус музиката е пряк потомък на диско музиката. Диското вече е съществувало в продължение на 10 години, когато се появяват първите електронни барабани в Чикаго. През това време бива подложена на безмилостнна търговска експлоатация. Диско музиката е смесица от [[соул]], [[R&B]], [[фънк]], събуждаща празнично настроение за танци, флирт и любов, съчетана с повтарящи се рефрени и ритмичният ритъм на барабаните. Някои композиции на моменти включват музика, произведена със синтезатори и барабани, а други са напълно електронни, като например песните на [[Джорджо Мородер]] от края на 1970 г., хитовият сингъл на Дона Самър „I Feel Love“ от 1977 г., както и няколко диско-поп продукции на група „Хай-Енерджи“ от началото на осемдесетте. <ref>http://www.jahsonic.com/House.html</ref>

 

Електронната денс песен „Отново и отново“, създадена през 1984 г. от чикагския диджей [[Джеси Саундерс]] ({{lang-en|Jesse Saunders}})и съавтора му [[ Винс Лоренс]], съдържа елементи, които са от важно значение за хауса през ранния му период. Считана е за „първият хаус запис“, въпреки че и други примери от същия период като „Музиката е ключът“ на Дж. М. Силк (1985) също биват поставяни в тази категория.

 

Произходът на термина „хаус музика“ вероятно е свързан с нощния чикагски клуб The Warehouse („Складът“), съществувал от 1977 до 1982 г. „Галерията“ била често посещавана от хомосексуални мъже (чернокожи и от латиноамерикански произход), които идвали да танцуват на диско музика, изпълнявана от диджея на клуба Франки Нъкълс. В документалния филм, излъчен по тв канал 4 „Усилете звука“, Нъкълс обяснява, че за пръв път вижда термина „хаус музика“, когато веднъж случайно забелязал надписа „Тук пускаме хаус музика“, изписан на прозореца на бар в южната част на Чикаго. Един от мъжете в колата с него се пошегувал и казал: „Знаеш ли, това е същата музика като тази, която пускаш в The Warehouse, и всички се засмели. <ref>http://www.imdb.com/title/tt0847411/</ref> <ref>http://en.wikipedia.org/wiki/Channel_4</ref>

 

Хуан Аткинс, създателят на [[Детройт]] техно музиката, твърди, че терминът хаус (от house — къща) отразява факта, че диджеите от това време сами създавали „домашни“ записи (също, както в ресторант може да има „домашно“ ястие).<ref>http://www.mobeus.org/archives/juanatkins/</ref>

 

Хаус музиката се развива в [[Европа]], във [[Великобритания]] по време на [[ Второто лято на любовта]], както и в туристическата дестинация [[Ибиса]]. Песни като «Theme From S-Express» и «Jack Your Body», които заемат водещо място в класациите, предизвикват още по-голям интерес към клубната сцена. Въпреки това, денс [[сцената]] бързо започва да се раздробява с появата на [[транс]] и [[техно]] музиката. Но хаусът успява да запази и увеличи своята популярност, тъй като това е най-достъпният вариант на денс музиката и е все още е тясно свързан с нея. Той е подходящ както за слушане, така и за танцуване. Самите хаус танци възникват много преди появата му. Представляват съчетание от бразилски, африкански, латино и модерни [[танци]].

 

Хаусът изиграва роля за предаването на политически послания към хората, смятани за аутсайдери в обществото. Той се обръщал към тези, които не се вписвали в комерсиалното американско общество и по тази причина се радвал на особена популярност сред мъжката част от чернокожото население. [[Франки Нъкълс]] прави доста точно изказване за хауса, когато го сравнява с „църква за грешници“. [[Маршал Джеферсън]] го описва като „[[религия]] от дните, когато вярващите просто изпадат в екстаз и започват да викат от щастие“. Дийп хауса съдържал много от посланията на свободата на черната [[общност]]. И двата хаус диска на Джо Гладки, «Обетованата земя» и Гб «Имам една мечта» изпращат послания, подобни на тези в речта на [[Мартин Лутър Кинг]] «Имам една мечта». «Някой ден» на Кенет Джеси Роджърс придвижва хауса по-близо до евангелския поток, по-късно озаглавен «госпел хаус». Хаус музиката е свързана и с мистичното. Тя стига дотам, че придобива характер на «ерото-мистичен делириум». Парчето на [[Джейми Принцип]] «Baby Wants to Ride» започва с молитва, но изненадващо се оказва за жена доминатор, която съблазнява мъж, който я «язди» през останалата част от песента.

 

През 2005 г. кметът на Чикаго Ричард М. Дейли обявява 10-ти август за «Ден на единството на хауса» в чест на «21-годишнината на хаус музиката» (в действителност на 21-годишнината от основаването на «Тракс Рекърдс»). По думите му Чикаго е «родината на хаус музиката» и, а истинските създатели на музиката са «вдъхновени от любовта към своя град — и от мечтата, че някой ден музиката им ще разпространи посланието за мир и единство в целия свят». Диджеи като Франки Нъкълс, Маршал Джеферсън, Пол Джонсън и Мики Оливър отпразнували събитието на Самър Денс Серийс&nbsp;— мероприятие, организирано от отдела за култура на кметството“.

 

Австралийската хаус музика става популярна в средата на 2000 г., а [[група|групи]] като [[Аштън Шъфъл]] (The Aston Shuffle), [[Томи Кошчето]] (Tommy Trash), [[Нападателите на чанти]] (Bag Raiders) и [[Империя на слънцето]] (Empire of the Sun) стават известни в страната.

 

<references/>

 

* [http://www.ministryofrock.co.uk/HouseMusic.html]