Петрол срещу храни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
за форматиране; форматиране: 3x число+г., 2x интервали, дълго тире (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
{{обработка|форматиране}}
'''"Петрол срещу храни"''' е хуманитарна програма на [[Организация на обединените нации|ООН]], приета през 1995 г. с [[Резолюция 986 на Съвета за сигурност на ООН|Резолюция 986 на Съвета за сигурност]], която дава възможност на [[Ирак]] да изнася петрол за международните пазари в замяна на храни, медикаменти и други хуманитарни стоки за обикновените иракски граждани, без това да позволи на [[Ирак]] да възстанови въоръжените си сили. Програмата '''"Петрол срещу храни"''' е прекратена на [[21 ноември]] [[2003]] г. след [[Война в Ирак (2003)|войната в Ирак]].
== Войната в Залива ==
Войната в Персийския залив е конфликт между Ирак и обединени (коалиционни) сили на 34 държави(Австралия,Аржентина,Афганистан,Бахрейн,Бангладеш,Великобритания,Германия,Гърция,Египет,Испания,Италия,Канада,Катар,Кралство Саудитска Арабия,Кувейт,Мароко,Норвегия,Нигер,Обединени Арабски Емирства,Оман,Пакистан,ПОртугалия,Полша,Сенегал,Сирия,Турция,Унгария,Франция,Холандия,Хондурас,Чехия,Южна Корея),водени от Сащ.Войната започва с иракската инвазия в Кувейт през август
== Последици от икономическите санкции ==
Според проучване на ООН, направено през 1998 г., в периода между 1996 и
<br>Мизерните условия в Ирак принуждават хиляди иракчани, предимно кюрди от северните провинции, да тръгнат към Европа. Зоната между Каспийско море, Балканския полуостров и Персийския залив става известна като "Триъгълникът на ужасите". Незаконният трафик на хора обикновено е през Турски Кюрдистан към Егейско море и оттам с кораби към Гърция или Италия. През първите месеци на 1997 г. общо 854 иракски бежанци се удавят при корабокрушение. Тарифите за трафик варират от 3 до 5 хиляди долара на човек.
== Изпълнение на програмата ==
Разработена от администрацията на американския президент [[Бил Клинтън]], програмата "Петрол срещу храни" цели да преодолее негативните хуманитарни последици от икономическото [[ембарго]], наложено над [[Ирак]] след първата [[Война в залива]], което има за цел демилитаризация на режима на [[Саддам Хюсеин]].
Line 22 ⟶ 23:
== Злоупотреби ==
По последни данни се счита, че само между 1996 и
<br>Американският Сенат започва разследване, а САЩ оказва натиск върху тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан да подаде оставка. Според оповестен през май 2005 г. доклад става ясно, че американските военни и Държавният департамент са били наясно с незаконните петролни сделки, но не са направили нищо, за да ги спрат, и дори в някои случаи са помагали за осъществяването им.
<br>Програмата открива на Саддам Хюсейн възможност да източва милиарди долари. Постепенно програмата "Петрол срещу храни" се превръща в една от най-големите копрупционни системи в световната история. Източените пари отиват за финансиране на оръжейните програми на Саддам Хюсейн, за укрепване на режима и за задоволяване на луксозните му прищевки. Уличените в корупционни скандали, свързани с програмата, стигат до Бенон Севан
<br>При поредица от кризи между иракското правителство и американски инспектори, държавният секретар на САЩ Мадлин Олбрайт не пропуска да отбележи, че Саддам Хюсейн е изградил множество разкошни резиденции, докато непрекъснато се оплаква от наложените на режима икономически санкции.
<br>Джордж Гелоуей от Лейбъристката партия в британския парламент смята, че програмата е "циничен заместител" на пълното вдигане на ембаргото. От Лондон до Вашингтон често обвиняват Саддам Хюсейн, че саботира "Петрол срещу храни", но в месеците след подписването на споразумението между Кофи Анан и Тарик Азис Багдад има всички основания да иска резолюция за снемане на ембаргото поради изпълнението на всички предходни резолюции на Съвета за сигурност.
| |||