Психопатия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Обработка|коригиране във връзка с възможни авторски права, добавяне на специализирана, а не любителска информация по темата, енциклопедичност, форматиране}}
'''Психопатията''' е разстройство на личността <ref>според Пол Бабиак и Робърт Хеър - психолози, автори на "Змии в костюми"</ref>,
▲'''Психопатията''' според Пол Бабиак и Робърт Хеър - психолози, автори на "Змии в костюми" е разстройство на личността.
== Характеристики ==
=== Проблеми с емоционалността===
Психопатът е човек, който няма съвест, съзнателност, но не защото му липсва интелектуалният капацитет да разбере разликата между редно и нередно, а защото липсва емоционалната връзка с когнитивността, мислите и т.н. Някои от характеристиките на това включват поразителна липса на съпричастност, липса на загриженост за другите хора, възприемане на другите хора просто като предмети. Когато нормални хора обработват емоционален материал, има голяма активация на части от мозъка, предназначени за емоционалното реагиране на събитията и отговарящи на емоционалността. При нормални хора може да се различи емоционално-наситено от неутрално събитие, но при психопатите това е невъзможно. Части от лимбичната зона и части на мозъка, отговарящи за емоционалността като цяло - хипокампус, амигдала, при психопатите не функционират, както при другите хора.
=== Поведения ===
Психопатията се изразява в много различни поведения, засягащи междуличностните отношения и поради това може да се говори за психопатии. Психопатиите обхващат състояния, които се намират на границата между болестта и нормата, поради което са трудно установими (признак за това е, че клиниките често прехвърлят свои пациенти психопати на полицията, а полицията по-късно им ги връща обратно). Според разбирането, което отрежда психопатните характеристики като по-скоро вродени (има различие между интерпретациите, между разбирането за вродено разстройство и придобито) за да се причислят определени поведения към психопатните разстройствата те трябва да са устойчиви във времето, имат стереотипност в проявата, като представляват дълбоко заложени и трайни модели на поведение и реагиране в различни ситуации, да е на лице отклонение от преобладаващия начин на мислене, чувстване и отношения.
Според това разбиране личностните разстройства като цяло започват в детството, изявяват се в пуберитета и продължават в зрялата и старческата възраст. В определението на МКБ 10 те са “ дълбоко вкоренени дезадаптивни форми на поведение, обикновено разпознаваеми в юношеската възраст или по-рано и продължаващи през по-голямата част от живота” <!-- какво е МКБ и други източници, противоречащи на идеята за дезадаптивност, повечето източници твърдят, че психопатите са силно социално адаптивни и мимикриращи-->. При личностните разстройства се откриват тежки нарушения в структурата на характера и поведението <!-- всъщност липсва структура според повечето източници, а има наличен хаос -->, които обхващат различни сфери и водят до срив в личностното и социално функциониране. Има данни, че индивидите с личностни разстройства изпитват субективен дистрес, страдат, но и причиняват повече страдания на другите.
Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на тношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.
=== Отношения със средата ===
Характерна
== Етиология ==
Няма единно виждане за етиологията на личностните разстройства. Редица биологични, психологични и психосоциални теории правят опити да установят водещите причини.▼
'''Биологични'''. На първо място са вижданията за генетичната обусловеност. Те се подкрепят от
▲Характерна за повечето психопати е обърнатата адаптация. Докато нормално индивидът се адаптира като променя себе си, психопатът иска да промени обкръжението.
'''
▲Няма единно виждане за етиологията на личностните разстройства. Редица биологични, психологични и психосоциални теории правят опити да установят водещите причини.
'''Психосоциални'''. На първо място се изтъкват лошите родителски отношения и възпитание. Тревожността на родителите също се сочи за фактор. Така например, ако тревожно дете се отглежда от тревожна майка вероятността да има личностно разстройство е голяма
▲'''Биологични'''.На първо място са вижданията за генетичната обусловеност. Те се подкрепят от едно изследване на 15 000 двойки близнаци в САЩ. Същото установило, че конкордантността на личностни разстройства при еднояйчните близнаци е няколко пъти по-голяма отколкото при разнояйчните. Към тази група могат да се отнесат наследствените – алкохолизъм на родителите, последствията от инфекциозни заболявания и мозъчни травми, високо ниво на тестостерон и пр.
== Коморбидност ==
▲'''Психологични'''. Психоанализата утвърждава, че личностните особености се явяват като резултат на фиксиране на един от психосексуалните стадии на развитие. Така се определят различни типове характер орален, анален, с натрапливости, нарцистичен характер, които доминират поведението и отношенията на индивида. Бихевиористите обясняват психопатиите със заучено поведение, което се реализира при наличие на определени стимули. Отделни психолози утвърждават, че са психопатната ориентация определящи са такива фактори като често подлагане на фрустрации и депривации, стресове и пр.
Според съчетаването
▲'''Психосоциални'''. На първо място се изтъкват лошите родителски отношения и възпитание. Тревожността на родителите също се сочи за фактор. Така например ако тревожно дете се отглежда от тревожна майка вероятността да има личностно разстройство е голяма/цената на съвпадението/. Психопатиите зависят от влиянията на културната среда, ако същата толерира агресията. Условията на живот също могат да потенцират личностно разстройство. Например ако активно дете расте в тясно жилище, може да стане агресивно и асоциално.
▲Според съчетаването на черти и поведенчески изяви има обособени различни типове личностни разстройства. В МКБ -10 се дават следните:
1. Параноидно личностно разстройство - това разстройство се характеризира със следните особености:
Към параноидните личностни разстройства се отнасят и т. н. кверолантни психопати. които живеят с идеята, че правата им са нарушени и водят ожесточена борба за отстояване им
2. Шизоидно личностно разстройство - страдащите от това разстройство се отличават с:
В Американската класификация на психични и поведенчески разстройства DSM III R има обособен и шизотипен вид личностно разстройство, при което водеща е ексцентричността на поведението и мистичната фантастност на мисленето. Освен това шизотипните психопати показват:
3. Диссоциално личностно разстройство (социопатия) - водещо при него е голямото различие между поведението на индивида и съществуващите социални норми, което се характеризира с:
Други черти на антисоциалната
4. Емоционална нестабилна личност - общо се характеризира с импулсивно поведение без да се отчитат последствията и неустойчиво настроение. Има често неовладян гняв и “избухвания” Различават се:
* емоционално нестабилна личност импулсивен тип * емоционална нестабилност и липса на контрол на действията особено агресивните * емоционално нестабилна личност граничен тип * емоционална нестабилност съпътствана от неясна представа за себе си и собствените желания, чувство за празнота, склонност към самоувреждане 5. Хистрионно личностно разстройство. Характеризира се с:
Към това разстройство могат да се отнесат и т.н. психопати с фантастна псевдология. Това са хора, които проявяват една особеност да разказват всевъзможни небивалици или непроверени факти. Когато срещнат познат или непознат започват веднага да го занимават с чути или измислени неща, които украсяват за да предизвикат ефект. Понякога вярват на собствените си измислици, както и на такива, поднесени им от друг.
6. Ананкастно личностно разстройство (психастенна психопатия) - това разстройство се характеризира с:
Може да се добави, че тоя вид психопати са сензитивни, колебливи, страхливи, мнителни, с тревожна ангажираност на съзнанието. Дълго планират и мъдруват над незначителни неща, дребнави и педантични
7. Тревожна (избягваща контакти) личност - това разстройство се характеризира с:
8. Зависима личност - при този тип разстройство водеща е личностната несамостоятелност и неумение да се решават нещата на собствения живот. Това се изразява в:
9. Други -
* МКБ 10, Психични и поведенчески разстройства. С.,1998▼
* М.Хаджийски - Компендиум по психопатология. В.Търново 2007▼
== Източници ==
<references />
▲* МКБ 10, Психични и поведенчески разстройства. С., 1998
▲* М.Хаджийски - Компендиум по психопатология. В.Търново, 2007
[[Категория:Криминология]]
[[Категория:Личностни разстройства]]
[[Категория:Психични болести]]
[[ca:Psicopatia]]
| |||