Психопатия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Обработка|коригиране във връзка с възможни авторски права, добавяне на специализирана, а не любителска информация по темата, енциклопедичност, форматиране}}
'''Психопатията''' е разстройство на личността <ref>според психолозитe Пол Бабиак и [[Робърт Хеър - психолози]], автори на "Змии в костюми. Когато психопатите ходят на рабоа"</ref>, днес класифицирано като антисоциално личностно разстройство, подтип психопатия (DMSDSM).
 
== Характеристики ==
Ред 9:
Психопатията се изразява в много различни поведения, засягащи междуличностните отношения и поради това може да се говори за психопатии. Психопатиите обхващат състояния, които се намират на границата между болестта и нормата, поради което са трудно установими (признак за това е, че клиниките често прехвърлят свои пациенти психопати на полицията, а полицията по-късно им ги връща обратно). Според разбирането, което отрежда психопатните характеристики като по-скоро вродени (има различие между интерпретациите, между разбирането за вродено разстройство и придобито) за да се причислят определени поведения към психопатните разстройствата те трябва да са устойчиви във времето, имат стереотипност в проявата, като представляват дълбоко заложени и трайни модели на поведение и реагиране в различни ситуации, да е на лице отклонение от преобладаващия начин на мислене, чувстване и отношения.
 
Според това разбиране личностните разстройства като цяло започват в детството, изявяват се в пуберитета и продължават в зрялата и старческата възраст. В определението на [[Международна класификация на болестите|МКБ 10]] те са “ дълбоко вкоренени дезадаптивни форми на поведение, обикновено разпознаваеми в юношеската възраст или по-рано и продължаващи през по-голямата част от живота” <!-- какво е МКБ и? други източници, противоречащи на идеята за дезадаптивност, повечето източници твърдят, че психопатите са силно социално адаптивни и мимикриращи-->. При личностните разстройства се откриват тежки нарушения в структурата на характера и поведението <!-- всъщност липсва структура според повечето източници, а има наличен хаос -->, които обхващат различни сфери и водят до срив в личностното и социално функциониране. Има данни, че индивидите с личностни разстройства изпитват субективен дистрес, страдат, но и причиняват повече страдания на другите.
 
Курт Шнайдер дава следното описание: подчертана дисхармоничност на нагласи и поведение, неуравновесеност, склонност към декомпенсации, безотговорност, егоцентризъм, непредвидимост на реакциите, липса на чувство за вина, изменчивост на тношенията, изкривено самовъзприемане и неправилна самооценка.