Атласки планини: Разлика между версии

Билните части на Висок Атлас имат типичен алпийски вид - остри пирамидални върхове, дълбоки циркуси, някога изпълнени с вечен [[сняг]] и [[ледник|ледници]], а сега с езера, широки коритни долини, преградени от [[морена|морени]] - остатък от [[Ледникова епоха|ледниково време]]. Тук се издигат и най-високите върхове в Атласките планини, като първенецът връх Тубкал (френски :Jbel Toubkal, арабски : جبل توبقال ) м 4167 и връх Тичка (Jbel Tichka) 3348м, които ,през по-голямата част от годината са покрити с дебела [[снежна покривка]]. От тях във всички посоки се откриват чудни пейзажи. Най-високият проход достъпен за транспорта е Тичка (Tichka Рass) 2260 м през който е прокаран добър и много живописен асфалтов път свързващ след преодолявани на силни наклони и безброй завои [[Маракеш]] с [[Варзазад]] и трансатласките селища. Един от основните пунктове за посещение на ''Националният парк Тубкал'' и изкачване на върха е село [[Имлил]], където свършват пътищата и започват кози и алпинистки пътеки.