Евразийство: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sv:Eurasianism |
Допълнителна информация |
||
Ред 1:
'''Евразийството''' или '''Евроазийството'''(на руски: Евразийство, Evraziistvo) е [[философия|философско]] и [[политика|политическо]] движение получило името си в резултат на ред особени обстоятелства, свързани с историята на [[Евразия]]. Евразийското движение процъфтява в средите на руската [[Бяла гвардия|белогвардейска]] [[емиграция]] през 20-те и 30-те години на 20 век. След краха на [[Съветски съюз|Съветския съюз]], търпи ново прераждане. Идеята за евразийството се
Евразийството е [[идеология|идеологическа]], [[Геополитика|геополитическа]], историческа и културна конструкция, която придава на Русия „специфична етнографска среда“ в света, тъй като Русия в историко-културен план заема централна позиция между [[Европа]] и [[Азия]].
Подръжник на евразийството като [[концепция]] в началото на [[20 век]] се явява основоположника на [[германска геополитическа школа|германската геополитическа школа]] [[Карл Хаусхофер]], който се явава своеобразен [[ментор]] на първите двама мъже в [[НСДАП]] - [[Адолф Хитлер]] и [[Рудолф Хес]].
[[Съдържание:]]
[[1.История]]
[[-началото на 20ти век]]
[[-края на 20ти век и началото на 21 век]]
[[2.Нео-евразийство]]
[[3.Влияние на евразийството извън Русия]]
[[История]]
[[Началото на 20ти век]]
Евразийството е политическо движение възникнало в обществото на Бялата [[емиграция]] - хора емигрирали от Русия в началото на [[Руската революция]] (1917) и [[Гражданската война в Русия]] (1918-1922). Движението изразява идеята, че руската цивилизация е различна и не принадлежи към европейската (донякъде взаимстване на славянофилските идеи на [[Константин Леонтиев]] ) и че [[Октомврийската революция]] на [[болшевиките]] е необходима реакция на бързото модернизиране на руското общество. Привържениците на евразийството вярват, че съветския режим е в състояние да еволюира с ново национално, а не европейско и православно християнско! управление.
Движението критикува анти-болшевишките дейности на организации като [[РОВС]] , вярвайки, че енергията на емигрантската общност, ще е по-добре да бъде насочена към подготовката на този процес на еволюция. На свой ред, техните противници сред емигрантите твърдят, че евразийците правят компромис и дори подкрепят съветския режим, оправдавайки неговите безмилостни политики (например-преследването на [[Руската православна църква]] ) просто като “преходни проблеми”, които са неизбежен резултат на революционния процес.
Основни лидери на движението са Принц [[Николай Трубецкой]] , П.Н. Савитски, Д.С. [[Мирски]], П. Арапов, С. Ефрон. Философът Жорж [[Флоровски]] първоначално е бил привърженик, но после се отдръпва от организацията, която според него “повдига правилните въпроси”, но “дава грешни отговори”. Значително голямо влияние на доктрината на евразийството може да се намери в книгата на [[Николай Бердяев]] “Извори и смисъл на руския комунизъм”.
Няколко други организации, близки до идеологията на евразийството се появяват сред емигрантската общност по същото време. Например про-монархистката Младите [[руснаци]] и [[Сменовеховството]].
Няколко члена на движението са били засегнати от Съветската операция ТРЕСТ, по време на която се организира фалшива среща на евразийци в Русия през 1926 година, на която присъства лидера П.Н. Савитски. Разкриването на ТРЕСТ като съветска провокация предизвиква сериозен удар върху морала на организацията и дискредитира обществения им имидж. До 1929 евразийството спира да бъде популярно сред руската емигрантска общност.
[[Края на 20ти век и началото на 21ви век]]
Идеологията на движението е частично включена в едно ново движение със същото име, след разпадането на [[Съветския съюз]] , когато [[Александър Дугин]] основава [[Евразийската партия]] . Той излага идеите си в книгата “Проектът Евразия”, които включват икономическа стратегия за развитие на страната, която съчетава паjavascript:insertTags('[[',']]','')зарните методи на малкия и среден бизнес и държавното регулиране в отраслите. Дугин също така смята, че след разпадането на двуполюсния свят, започва да властва “американоцентризма”, което прави за отделните страни и нации все по-трудно да запазват своите национални идентичности и културно-исторически характеристики. Теоретичната база и специфичния социален модел на социокултурно развитие, които предлага евразийството, го правят популярно и сред държавите-членки на ОНД!. [[1]]
В момента също така съществуват [[Международно евразийско движение]] и [[Евразийска икономическа общност]] .
[[Нео-евразийство]]
Виж също: Основите на [[геополитиката]]!
Нео-евразийството е руска мисловна школа популяризирана през годините, довели до и след разпадането на [[Съветския съюз]] , която вярва, че Русия е културно по-близо до Азия, отколкото до Западна Европа. Школата се вдъхновява от евразийското движение през 1920 и най-вече от принц Н.С. Трубецкой и П.Н. Савитски. Лев Гюмилев, който често е споменаван като основател на нео-евразийството, е цитиран да казва, че той е “последният от евразийците”.
Има базисни различия в работата на Гюмилев и оригиналните евразиийци. [[2]] Работата на Гюмилев е противоречива в научната си методология. Във всеки случай Гюмилев е източник на вдъхновение за нео-евразийските автори, най-известен сред които е Александър Дугин!
Приносът на Гюмилев е в заключението, което той прави, след като прилага своята теория за етногенезиса: че Монголската окупация 1240- 1480, известна oще като “монголското иго”, е защитила зараждащ се руски етнос от агресивен съсед на Запада, позволявайки му да спечели време, за да се формира стабилно и да постигне зрялост. Идеята за Евразийството контрастира с тази на [[Константин Леонтиев]] за [[Византизма]] . И двете теории отхвърлят Запада, но [[Византивизма]] се идентифицира с [[Византийската империя]] , а не с племенната култура от Централна Азия.
[[Влияние на евразийството извън Русия]]
От края на 90те години на 20ти век евразийството набира последователи в [[Турция]] сред националистическите кръгове. Най-видната фигура, която се свързва с Дугин е [[Doğu Perinçek]] , лидера на Работническата партия в [[Турция]] Някои анализатори на модерната турска политика смятат, че ултра-националистическия елит, който е свързан с членове на турската армия, има тесни идеологически и политически връзки в евразийското движение.
Най-изчерпателната евразийска геополитическа теория в [[Турция]] е тази на Рамазан Озей, който е професор в Университета Мармара. В труда си- “Теория за централно господство на Турция”, Озей излага основните елементи на неговата концепция.Те могат да се обобщят така- Анатолия е “Крепост на света” и фактът, че тя е в територията на Турция, й дава възможност да поеме контрол над районите от “Вътрешния кръг”- Балканите и Евразия. Така авторът обеснява и оправдава турското господство на Балканите и Евразия- като естествен резултат от географията на страната. Също така той го възприема не като самоцел, а метод за постигане на световно господство. Според Озей, Турция ще владее света, рано или късно. 3
В днешно време сред подръжниците на концепцията се нарежда [[Александър Дугин]].
== Източници ==
1 * [http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-2-2004/95-imperskiyat-proekt-evraziya] Имперския проект “Евразия”, Тодор Николов, списание Геополитика
2 (Laruelle, Marlène "Histoire d'une usurpation intellectuelle: Gumilev, 'le dernier des eurasistes'? (analyse des oppositions entre L.N. Gumilev et P.N. Savickij" in Sergei Panarin (ed.) Eurasia: People & Myths, Moscow, Natalis Press, 1993)
3 * [http://www.globalpolitician.com/2761-turkey] The Concept of Eurasia and Turkey's Regional Strategies, Prof. Ruben Safrastyan, Ph.D.
- * [http://evrazia.info/index.php] Международно евразийско движение
- * [http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-5-2006/566-evraziyskoto-techenie-v-ruskata-geopolitika-?showall=1] Евразийското течение в руската геополитика, Вилиян Кръстев, списание Геополитика
- * [http://www.cdi.org/russia/312-13.cfm] RUSSIA'S EASTERN OFFENSIVE: EURASIANISM VERSUS ATLANTICISM, Igor Torbakov
- * [http://src-h.slav.hokudai.ac.jp/coe21/publish/no17_ses/14bassin.pdf] Eurasianism “Classical” and “Neo”: The Lines of Continuity, Mark BASSIN
- * [http://www.cesran.org/Dosyalar/MAKALELER/MARK_BASSIN_CLASSICAL_EURASIANISM_AND_THE_GEOPOLITICS_OF_RUSSIAN_IDENTITY.pdf] CLASSICAL EURASIANISM AND THE GEOPOLITICS OF RUSSIAN IDENTITY, Mark Bassin
- * [http://www.silkroadstudies.org/new/docs/publications/1006Rethinking-3.pdf] Eurasianism and the Concept of Central Caucaso-Asia
== Вижте също ==
| |||