Евразийство: Разлика между версии

Подръжник на евразийството като [[концепция]] в началото на [[20 век]] се явява основоположника на [[германска геополитическа школа|германската геополитическа школа]] [[Карл Хаусхофер]], който се явава своеобразен [[ментор]] на първите двама мъже в [[НСДАП]] - [[Адолф Хитлер]] и [[Рудолф Хес]].

 

 

 

Евразийството е политическо движение възникнало в обществото на Бялата [[емиграция]] - хора емигрирали от Русия в началото на [[Руската революция]] (1917) и [[Гражданската война в Русия]] (1918-1922). Движението изразява идеята, че руската цивилизация е различна и не принадлежи към европейската (донякъде взаимстване на славянофилските идеи на [[Константин Леонтиев]] ) и че [[Октомврийската революция]] на [[болшевиките]] е необходима реакция на бързото модернизиране на руското общество. Привържениците на евразийството вярват, че съветския режим е в състояние да еволюира с ново национално, а не европейско и православно християнско! управление.

Няколко члена на движението са били засегнати от Съветската операция ТРЕСТ, по време на която се организира фалшива среща на евразийци в Русия през 1926 година, на която присъства лидера П.Н. Савитски. Разкриването на ТРЕСТ като съветска провокация предизвиква сериозен удар върху морала на организацията и дискредитира обществения им имидж. До 1929 евразийството спира да бъде популярно сред руската емигрантска общност.

 

 

Идеологията на движението е частично включена в едно ново движение със същото име, след разпадането на [[Съветския съюз]] , когато [[Александър Дугин]] основава [[Евразийската партия]] . Той излага идеите си в книгата “Проектът Евразия”, които включват икономическа стратегия за развитие на страната, която съчетава паjavascript:insertTags('[[',']]','')зарните методи на малкия и среден бизнес и държавното регулиране в отраслите. Дугин също така смята, че след разпадането на двуполюсния свят, започва да властва “американоцентризма”, което прави за отделните страни и нации все по-трудно да запазват своите национални идентичности и културно-исторически характеристики. Теоретичната база и специфичния социален модел на социокултурно развитие, които предлага евразийството, го правят популярно и сред държавите-членки на ОНД!. [[1]]

В момента също така съществуват [[Международно евразийско движение]] и [[Евразийска икономическа общност]] .

 

 

 

Нео-евразийството е руска мисловна школа популяризирана през годините, довели до и след разпадането на [[Съветския съюз]] , която вярва, че Русия е културно по-близо до Азия, отколкото до Западна Европа. Школата се вдъхновява от евразийското движение през 1920 и най-вече от принц Н.С. Трубецкой и П.Н. Савитски. Лев Гюмилев, който често е споменаван като основател на нео-евразийството, е цитиран да казва, че той е “последният от евразийците”.

 

 

 

От края на 90те години на 20ти век евразийството набира последователи в [[Турция]] сред националистическите кръгове. Най-видната фигура, която се свързва с Дугин е [[Doğu Perinçek]] , лидера на Работническата партия в [[Турция]] Някои анализатори на модерната турска политика смятат, че ултра-националистическия елит, който е свързан с членове на турската армия, има тесни идеологически и политически връзки в евразийското движение.

 

 

 

== Източници ==