|
| px=140
| описание= български учител
| роден-дата= [[неизв.]]?
| роден-място=[[Самоков]], [[Османска империя]]
| починал-дата= [[2 май]] [[1876]]
}}
'''Никола Христович Тонджоров''' е [[България|български]] [[Възраждане|възрожденски]] просветен деец и [[учител]].
== Биография ==
Роден е в гр.[[Самоков]]. Учителствува в [[Кюстендил]] няколко месеца в края на 1847 г. и от 1849 до средата на 1850 г.. Ускорява направата на Взаимното[[взаимно училище|взаимното училище]], обзавежда го с чинове, взаимоучителни таблици (66 бр.), черна дъска, катедра за учителя. През 1850 г. разкрива ново светско училище, в което постъпват завършилите Взаимното училище. Въвежда нови науки: история, география, битоописание, благонравие, катехизис, граматика, гръцки език, смятане и гимнастика. Преподава по нова методика — [[класно училище|класно-урочна]]. Въвежда и тържествените годишни изпити (изпитанието), които отначало се провеждат на 30 януари. Ръководи и двете училища и е наричан главен учител. От способните ученици подготвя свои помощници (подидаскали) за Взаимното и за по-маловажните предмети в класното училище. Обявен е от турците за „московец" (заради гимнастиката, в която виждали военна подготовка на учениците), и биле принуден преждевременно да напусне града. Загива мъченически в [[Батак]], където го заварва [[Априлско въстание|Априлското въстание]] (от 1876) г.
== Литература ==
* [[Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.647;
|
