Мария-София Баварска: Разлика между версии

▲'''Мария-София Баварска''' е баварска принцеса и последна кралица на Двете Сицилии - съпруга на крак Франческо II от Двете Сицилии.

▲Мария-София е родена на 04.10.1841 г. в замъка Посенхофен като Мария София Амалия, херцогиня на Бавария. Тя е дъщеря на баварския херцог [[Максимилиан Йозеф]] и на принцеса Людовика Баварска - дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф. Мария-София е по-малка сестра на австрийската императрица [[Елизабет Баварска (Сиси)|Елизабет]].

▲На 3 февруари 1859 г. Мария-София се омъжва за херцога на Калабрия - най-големия син на краля на Двете Сицилии Фердинанд II. Още същата година обаче свекърът на Мария-София умира и съпругът ѝ се възкачва на неаполитанския престол като Франческо II. Мария-София става кралица на Двете Сицилии малко преди кралството да бъде атакувано от войските на Джузепе Гарибалди и Пимонт.

▲През септември 1860 г. войските на Гарибалди вече решително напредват към Неапол - столицата на Двете Сицилии, и съпругът на Мария-София решава да се евакуира със семейството си от града. Първоначално Франческо II решава да даде решително сражение на силите на Рисорджиментото при Капуа. Но след като Гарибалдинците превземат и този град, кралското семейство търси убежище в крепостта Гаета - на осемдесет километра от Неапол. Скоро обаче войските на Виктор Емануел II обсаждат и бомбардират крепостта. По време на обсадата Мария-София остава твърдо до мъжа си и се стреми да повдига духа на защитниците на крепостта, грижи се за ранените и дори раздава част от храната си на войниците. С това си поведение в ''последния бастион на Бурбоните'' в Италия, Мария-София си спечелва славата на безстрашна и неуморима ''кралица войн'', която остава до съпруга си до края на живота си.

▲След превземането на Гаета от Гарибалди, Мария-София и съпругът ѝ бягат в Рим - градът, който цяло хилядолетие е столица на Папската държава, чиито очертания войната за обединение на Италия стеснява до очертанията на самия град. В Рим съпругът на Мария-София сформира правителство в изгнание, което в продължение на няколко години се ползва с дипломатическото признание на повечето европейски държави, гледащи на Франческо II като на законен представител на властта в земите на някогашното Кралство на Двете Сицилии.

▲Богатството и привилегиите, които Мария-София, наследява, до голяма степен са помрачени от нещастния личен живот на кралицата. Първоначално идват проблемите на брака ѝ, който дълго време не е консумиран заради фимозата, стеснението и религиозния фанатизъм на Франческо, които пречат на двойката да установи по-интимни отношения помежду си. Докато е в Рим, Мария-София се влюбва в един офицер от папската гвардия - Арман де Левайс, и забременява от него. Бременната с незаконно дете кралица се оттегля в дома на родителите си в Посенхофен, където семейството решава, че тя трябва да роди тайно, за да избегне скандала. На 24 ноември 1824 Мария-София ражда дъщеря в манастира на "Св. Урсула" в Аугсбург. Детето веднага е предадено на семейството на бащата, а Мария-София е принудена да обещае, че никога няма да потърси контакт с дъщеря си, което се отразява върху емоционалното състояние на кралица. В края на живота си кралицата страда от дълбока депресия, за която се смята, че е причинена от събитията около раждането на незаконното ѝ дете.

▲Година след раждането на дъщеря ѝ кралицата, посъветвана от семейството си, решава да признае за случилото се на съпруга си. Следва подобряване на отношенията между двамата съпрузи, а Франческо е опериран, което му позволява да консумира брака си. Малко след това Мария-София забременява за втори път, но този път от съпруга си. На 24 декември 1869 г., след десет години брак, Мария-София ражда момиче Мария Кристина Пия. Кристина е родена на рождения ден на леля си - императрица Елизабет, която става и нейна кръстница. Детето обаче живее само три месеца и умира през март 1870 г., а кралската двойка повече не се сдобива с деца.

▲През 1870 г. Рим е превзет от войските на Италия, а Мария-София и съпругът ѝ бягат в Бавария, където през 1894 г. умира Франческо. След като прекарва известно време в Мюнхен, Мария София се премества в Париж, където организира нещо като неаполитански двор в изгнание. Според слуховете тя е замесена в организирането на убийството на италианския крал Умберто I през 1900 г. с надеждата да дестабилизира младата италианска държава. Пак на Мария-София мълвата преписва активна антиталианска дейсност по врене на Първата световна война, в полза на Германия и Австро-Унгария. Според слуховете Мария-София извършва саботаж и шпионаж срещу Кралство Италия, надявайки се, че ако Италия загуби войната, тя отново ще бъде разпокъсана, а Неаполитанското кралство ще бъде възстановено.

▲Мария-София умира в Мюнхен, през 1925 г. От 1984 г. останките ѝ почиват до тези на съпруга и дъщеря ѝ в неаполитанската църква Санта Киара.