Разлика между версии на „Андрей Христов“

==Биография==
[[Картинка:24mart Sborna Cheta Kiustendil.jpg|ляво|мини|250п|Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво на дясно: [[Панайот Байчев]], [[Питу Гули]], [[Коста Мазнейков]], [[Христо Чернопеев]], Андрей Христов, [[Тодор Христов (Велес)|Тодор Христов]]. Прави от ляво на дясно: [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], [[Константин Кондов]], [[Сотир Атанасов]], [[Тимо Ангелов]], [[Никола Дечев]] и куриерът [[Никола Сарафов]].]]
Христов е роден на 6 декември 1866 година във [[Велес]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]]. Завършва висшето си образование в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски”]], специалност химия в 1893 година. Работи като учител в родния си град, [[Охрид]], [[Крушево (град)|Крушево]], [[Асеновград|Станимака]], [[Костурско българско училище|Костур]],<ref>Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 30.</ref> и други веста.
 
В 1902 година във връзка с [[Винишка афера|Винишката афера]] е арестуван, изтезаван жестоко и хвърлен в Битолския затвор. Христов е член на охридския околийски комитет на ВМОРО в 1901 година, на следващата година на крушевския, а от 1904 година на велешкия. В 1905 година е назначен за учител във Велмей, но властите не му позволяват да заеме мястото.<ref>Райчевски, Стоян. Дипломатические документы о разорении болгар в Македонии и Одринском крае в ходе реформ 1904 - 1905, София, 2007, стр. 25.</ref> Става председател на Велешкия окръжен революционен комитет. В 1906 година отново е арестуван и осъден на 4 години затвор от Скопския съд.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 179.</ref>