Стефан Косача: Разлика между версии

[[Картинка:Srbsko IX sr.svg|thumb|350px|{{sr икона}} Същинските [[сръбски земи]] върху/и [[територия]]та на днешна [[Сърбия]] с [[Войводина]] и [[Косово]]]]

[[File:Serbia in 15th century.png|right|thumb|350px|Моравското деспотство, Кралство Босна, Херцеговина и Черна гора в периода на османското им завоюване през 15 век - [[хронология]]]]

 

Най-видният представител на фамилията [[Косача]] и основател на херцогството, разширява семейното си владение в годините 1441-1443 с [[Омиш]], [[Полиц]], [[Требине]], [[Клобук]]. През тези три години, както и през следващата 1444 г., използвайки заетостта на [[деспот Георги]] с похода на [[Ян Хуниади]] и [[Владислав Варненчик]] през българските земи с цел изгонването на османците от Балканите и снемане на претенциите към [[Константинопол]], Стефан Косача завзема и част от владенията в Зета на деспота. Стефан Косача превзема [[Подгорица]] с крепостите [[Медун]] и [[Соко]], както и [[Бар]] на адриатическото крайбрежие. Косача застрашен от зетския владетел [[Стефан Църноевич]], който му отнема Бар и Омиш, влиза в съюз с босненския крал [[Стефан Томаш]]. В знак на постигнатия съюз се жени за дъщерята на босненския крал Катерина (1446), който династичен акт се счита до днес за символичното обединение на [[Босна и Херцеговина]].