Арка: Разлика между версии

16 304 bytes added ,  преди 10 години
Преместване на съдържание
(премести „Арка“ като „Дъга (строителство)“)
 
(Преместване на съдържание)
[[Файл:Lewiston-Queenston Bridge.jpg|мини|Мост със стоманена дъгова конструкция над река [[Ниагара (река)|Ниагара]]]]
#пренасочване [[Дъга (строителство)]]
 
'''Дъгата''' е [[конструктивен елемент]] с форма, близка то тази на равнинна, изпъкнала нагоре [[крива]], най-често лежаща във вертикална равнина. Дъгите, оформящи врати, прозорци и други отвори в стени, както и самостоятелно разположените дъгови декоративни съоръжения, често се наричат '''арки'''. Конструкциите, които имат подобна на дъгите форма, но относително голямата им дълбочина налага разглеждането им като повърхнини, вместо като криви, се наричат [[свод]]ове.
 
Дъговите конструкции, както и сводовете и [[купол]]ите, могат да поемат насочено надолу вертикално натоварване без в тях да възникват значителни [[опън]]ни напрежения. Това свойство ги прави изключително удачни за преодоляване на по-съществени отвори със [[зидана конструкция|зидани конструкции]]. По тази причина до появата на [[стоманобетон]]а и промишлено произвежданите железни сплави през 19 век тези конструкции са най-широко използваните при по-значителни строежи на сгради и строителни съоръжения.
 
== Геометрични форми ==
{| class="wikitable" style="width:100%;"
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Corbelledarch.png|x100п]]
| [[Файл:Arco maya.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Лъжлива дъга]]
: Макар да не е същинска дъга, тази конструкция е исторически предшественик на дъгите. Тя дава възможност за преодоляване на малко по-големи отвори с помощта на зидария.
 
<small>''На снимката:'' Лъжлив свод от майския град [[Ушмал]], [[Мексико]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Coupe.egout.hotel.Tremoille.Paris.png|x100п]]
|
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Триъгълна дъга]]
: Състои се от два прави елемента, поставени под наклон и подпряни един в друг. Макар елементите да са прави, от гледна точка на механиката конструкцията има свойствата на дъга.
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Arco peraltado.png|x100п]]
| [[Файл:Aachen-cathedral-inside.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Полукръгла дъга]]
: Има формата на половин [[окръжност]], като основата на двата и&#768; края са разположени на хоризонтална права, а височината е два пъти по-малка от отвора. Поради своята простота и ефективност, тази форма е най-широко използвана в зиданите конструкции. Тя е усъвършенствана от [[Древен Рим|римляните]], а по-късно е характерна и за [[Романска архитектура|романската архитектура]].
 
<small>''На снимката:'' Полукръгли дъги в [[Аахенска капела|Аахенската капела]], [[Германия]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Segmentbåge.png|x100п]]
| [[Файл:Pons Fabricius crop.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Сегментна дъга]]
: Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-малка от половината дължина на окръжността. В сравнение с полукръглата дъга има по-малка височина, поради което и хоризонталните опорни реакции са по-големи. По тази причина се използва по-често при мостове, където обикновено е по-лесно хоризонталните реакции да бъдат поети от основата и при които по-малката височина в много случаи е предимство.
 
<small>''На снимката:'' Сегменти дъги на [[Мост на Фабриций|Мост на Фабриций]] в [[Рим]], [[Италия]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Arco-herradura.gif|x100п]]
| [[Файл:El door in tunisia06.JPG|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Мавританска дъга]]
: Има формата на сегмент от окръжност, но с дължина, по-голяма от половината дължина на окръжността. Долната част на дъгата няма конструктивна функция, а служи за чисто декоративни цели. Тази форма, наричана също ''подковообразна дъга'', е характерна за [[ислямска архитектура|ислямската архитектура]], най-вече в Западното [[Средиземноморие]].
 
<small>''На снимката:'' Мавританска арка над врата в [[Тунис]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Spetsbåge.png|x100п]]
| [[Файл:Saint-Denis - Basilique -2.JPG|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Островърха дъга]]
: Съставена е от два сегмента от окръжности, чиито центрове са разположени на нивото на основата, а в горната си част се събират под ъгъл. В сравнение с полукръглата арка има по-голямо отношение на височината към отвора. Тази форма е характерна за [[Готическа архитектура|готическата архитектура]], където базираните на островърхи дъги сводове и прозорци с голяма височина създават визуални асоциации за стремеж към божественото.
 
<small>''На снимката:'' Островърхи дъги в покривната конструкция и прозорците на базиликата „[[Сен Дени (базилика)|Сен Дени]]“, [[Франция]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Korgbåge.png|x100п]]
| [[Файл:AltstadtBludenz15.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Трицентрова дъга]]
: Състои се от три сегмента от окръжности, които имат три различни центъра, като долните два имат по-малък радиус.
 
<small>''На снимката:'' Трицентрова арка над входа на сграда в [[Блуденц]], [[Австрия]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Tudorbåge.png|x100п]]
| [[Файл:Gloucester Cathedral Front.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Четирицентрова дъга]]
: Състои се от четири сегмента от окръжности. Долните два са подобни на тези при островърхата арка, с центрове, разположени на нивото на основата, но с много по-малък радиус. Горните два сегмента имат значително по-голям радиус, а центровете им се намират под нивото на основата, като за разлика от трицентровата дъга има връх. Характерна е за [[английска архитектура|английската архитектура]] от времето на [[Тюдор]]ите и понякога е наричана ''тюдорова дъга'', ''английска островърха дъга'' или ''норманска дъга'', както и за [[ислямска архитектура|ислямската архитектура]], особено в областите с персийско влияние.
 
<small>''На снимката:'' Четирицентрови дъги на челната фасада на [[Глостърска катедрала|Глостърската катедрала]], [[Англия]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Trepassbåge.png|x100п]]
| [[Файл:Bremen Center 10 cropped.JPG|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Трилистна дъга]]
: Подобна е на трицентровата дъга, но кръговите сегменти нямат обща допирателна в точките на свързване, а образуват върхове, насочени към отвора на дъгата. Тази форма се използва често в готическата архитектура.
 
<small>''На снимката:'' Трилистна дъга над врата на църквата „Света Богородица“ в [[Бремен]], [[Германия]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:L-Mauerbogen1.png|x100п]]
| [[Файл:Scheitrechter Bogen.jpg|70п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Плоска дъга]]
: Макар че не е същинска дъга, конструкцията има механика на ниска сегментна дъга. Обикновено се изпълнява от зидария, като фугите на елементите имат характерно радиално разположение, напречно на натисковите линии в гредата. Използва се при сравнително малки отвори, често над врати и прозорци или като допълнителна облекчителна конструкция над такива отвори.
 
<small>''На снимката:'' Облекчителна плоска дъга над отвор в сграда в античния град [[Перге]], [[Турция]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Parabelbåge.png|x100п]]
| [[Файл:HarlemRiverBridges.jpg|70п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Параболична дъга]]
: Има форма на [[парабола]], която от механична гледна точка е оптимална за поемането на равномерно разпределен върху хоризонталната проекция гравитационен товар. Използва се най-често в конструкциите на мостове.
 
<small>''На снимката:'' Три параболични дъгови моста в [[Ню Йорк]], [[САЩ]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Ellipsbåge.png|x100п]]
|
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Елиптична дъга]]
: Има форма на [[елипса]]. Използва се сравнително рядко.
 
<small>''На снимката:'' Три параболични дъгови моста в [[Ню Йорк]], [[САЩ]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Kölbåge.png|x100п]]
| [[Файл:Granada monasterio santa isabel la real portada2.jpg|x100п]]
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Аколадна дъга]]
: Състои се от четири кръгови сегмента, подобно на четирицентровата дъга, но горните два са изпъкнали, вместо вдлъбнати. Характерна е за ислямската архитектура.
 
<small>''На снимката:'' Аколадна арка над врата на манастирската църква „Санта Исабел ла Реал“ в [[Гранада]], [[Испания]].</small>
 
|- style="text-align:center; vertical-align:middle;"
| [[Файл:Karnisbåge.png|x100п]]
|
| style="width:100%; text-align:left; vertical-align:top;" |
; [[Корнизна дъга]]
: Подобна на аколадната дъга, но долните сегменти са изпъкнали, а горните - вдлъбнати.
 
|}
 
== Механика ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Технология на изпълнение ==
{{раздел-мъниче}}
 
== Приложение ==
{{раздел-мъниче}}
 
Дъгите се употребяват като основни носещи конструкции на [[мост]]ове и [[покрив]]и на сгради, а също така и с чисто декоративна функция — при входове, прозорци, колони, ниши и др. Те могат да бъдат и самостоятелни декоративни съоръжения, като [[Арката на Тит]]
или [[Триумфалната арка]].
 
{{commons|Arch|Arch}}
 
[[Категория:Архитектурни елементи]]
[[Категория:Конструкции]]
 
[[af:Boog (boukunde)]]
[[an:Arco (arquitectura)]]
[[ar:قوس (عمارة)]]
[[ast:Arcu]]
[[az:Tağ]]
[[ba:Арка]]
[[be:Арка]]
[[be-x-old:Арка]]
[[bs:Luk (arhitektura)]]
[[ca:Arc (arquitectura)]]
[[cs:Oblouk (architektura)]]
[[cy:Bwa (pensaernïaeth)]]
[[da:Bue (bygningsdel)]]
[[de:Bogen (Architektur)]]
[[el:Αψίδα]]
[[en:Arch]]
[[eo:Arko (arkitekturo)]]
[[es:Arco (arquitectura)]]
[[et:Kaar (arhitektuur)]]
[[eu:Arku (arkitektura)]]
[[fa:تاق قوسی]]
[[fi:Kaari (rakennustekniikka)]]
[[fiu-vro:Kaar (ehitüskunst)]]
[[fr:Arc (architecture)]]
[[fy:Bôge (boukeunst)]]
[[gan:圓拱]]
[[gl:Arco (arquitectura)]]
[[he:קשת (מבנה)]]
[[hi:चाप]]
[[hif:Arch]]
[[hr:Luk (arhitektura)]]
[[hu:Boltív]]
[[id:Pelengkung]]
[[is:Bogi (byggingarlist)]]
[[it:Arco (architettura)]]
[[ja:アーチ]]
[[kk:Доға]]
[[ko:아치]]
[[la:Arcus (architectura)]]
[[lt:Arka]]
[[lv:Arka]]
[[ml:കമാനം]]
[[ms:Gerbang]]
[[nl:Boog (bouwkunde)]]
[[nn:Boge i arkitekturen]]
[[no:Bue (arkitektur)]]
[[nrm:Arche]]
[[oc:Arc (arquitectura)]]
[[pl:Łuk (architektura)]]
[[pnb:آرچ]]
[[pt:Arco (arquitetura)]]
[[qu:K'ukti]]
[[ru:Арка]]
[[sh:Luk (arhitektura)]]
[[simple:Arch]]
[[sl:Arkada]]
[[sr:Лук (облик)]]
[[sv:Båge]]
[[ta:வளைவு (கட்டிடக்கலை)]]
[[th:โค้ง]]
[[tr:Kemer (mimarlık)]]
[[uk:Арка]]
[[vi:Vòm]]
[[vls:Boge (bouwkunde)]]
[[war:Arko]]
[[zh:拱]]
[[zh-min-nan:Oân-kong]]
[[zh-yue:拱]]